Решение № 2298 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8283/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив, чрез процесуален представител против Решение № 2595 от 23.06.2025г., постановено по адм. д. № 267/2025г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменено Решение № РР-6049/ 21.02.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - Пловдив, съставляващо отказ за издаване на разрешително за водовземане от подземни води и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество изтъква, че съдът неправилно е приложил нормите на Закона за водите. Претендира разноски. Ответната страна - „ВИНАРИС“ ЕООД оспорва касационната жалба.Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната касациона прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по жалбата на „ВИНАРИС“ ЕООД против решение Решение № РР-6049/ 21.02.2025 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - Пловдив, с което е отказано на дружеството издаване на разрешително за водовземане от подземни води от подземно водно тяло „Карстови води - Чирпан - Димитровград” с код на водното тяло BG3G0000PgN026, посредством един тръбен кладенец с координати N 42° 14' 28,27248" Е 25° 26' 06,38829", изграден на територията на УПИ III2 - стопанска дейност, кв. 36, по плана на с. Свобода, община Чирпан, област Стара Загора, със заявена цел на водовземането -„самостоятелно водоснабдяване за напояване на земеделски култури”. Съдът е установил от фактическа страна, въз основа на доказателствата по преписката, че „ВИНАРИС“ ЕООД има непогасени задължения по ЗМДТ, в общ размер на 7 752.40 лева, за които в съответното удостоверение е отбелязано, че са погасени по давност. За същите е представено и доказателство от кмета на община Чирпан за отписване на задълженията по давност. Оспореният административен акт е мотивиран с наличието на задължения по ЗМДТ, независимо от това, че са погасени по давност. От правна страна съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното административно производство, но неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил мотиви за нарушение на чл.68, т.10, б. „а“ от ЗВ, позовавайки се на погасяването на публичните задължение на дружеството по давност. Обсъдени са разпоредбите на чл. 87, ал.6 и ал. 11 ДОПК и е прието, че не са налице непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Съдът подробно е анализирал целта на закона и е приел, че погасените по давност публични вземания не могат да бъдат пречка за реализиране на субективни права. По тези съображения решението на административния орган е отменено и преписката е върната за ново произнасяне. Решението е правилно. Постановено е при надлежно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която правилно е приложен материалният закон. Съгласно чл. 68, т. 10, б. "а" от Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 от с.з. отказва издаване на разрешително, когато заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. От доказателствата по делото се установява, че дружеството няма изискуеми публичните вземания, поради което цитираната хипотеза на закона не е налице. Отписването на публично задължение, каквито с оглед на чл. 162, ал. 2 т. 1 от ДОПК са задълженията за местни данъци, е регламентирано в чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Законодателят не е дал легално определение на понятието "отписване" на данъчно задължение, но с оглед трайно установената съдебна практика това означава заличаване на данъчните задължения от списъка на тези, чието изпълнение може да се търси принудително. Действието на погасителната давност води до невъзможност кредиторът да изисква изпълнение на задължението, макар че същото може да бъде платено доброволно от длъжника. Погасените по давност задължения не могат да бъдат пречка за реализиране на субективни права, включително на правото да бъде издадено разрешение за водоползване. Неоснователни са касационните доводи във връзка с погасителната давност по чл.171, ал.2 ДОПК. Съгласно чл. 173, ал.1 ДОПК вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон, а при изтичане на абсолютната давност това трябва да стане служебно, тоест не е необходимо дори искане от длъжника. Вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Изтичането и на обикновената, и на абсолютната давност е свързано с невъзможност за принудително събиране на вземането. Първата обаче може да бъде спирана и прекъсвана, докато втората е абсолютна именно поради невъзможността за спиране и прекъсване. Ако в петгодишния срок не са предприети никакви действия по събиране на вземането, обикновената давност е достатъчна за отписване на задължението, както е в случая. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, на ответното дружество следва да бъдат присъдени сторените пред касационната инстанция разноски, в размер на 255, 65 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение