Определение № 887 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1412/2023 г.

Постъпила е молба от касаторката Л. Б. П. с искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал.4 ГПК до приключване на преюдициално производство за прогласяване нищожност на сделка замяна, обективирана в н.а. № 128,т.1/11.12.2010 г. на нотариус М. Т.. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени искането и данните по делото, намира следното: Молителката е подала касационна жалба против решение № 3984 от 23.12.2022 г. по гр.д.№ 13774/2021 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 20188539 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д. № 8170/2019 г. на Софийски районен съд, в обжалваната му част, с която е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ апартамент № ***, находящ се в сграда № 2, в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], район „С.”, ул. „С. век, № 7, с площ 110,68 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № ***, с площ 8,02 кв.м., заедно с 2,182 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. По касационната жалба против постановеното въззивно решение е образувано касационно производство по настоящото дело. Касационната инстанция действа в това производство като контролно-отменителна - проверява материалната законосъобразност на въззивното решение въз основа на събраните пред предходните инстанции доказателства ако бъде допуснато касационно обжалване, но не събира нови доказателства. Затова настоящата инстанция не може в това производство да приеме като доказателство решението по спора, до решаването на който се иска спиране на настоящото производство. В този смисъл е приетото по т. 8 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Нови доказателства може да се приемат от ВКС само ако се отмени решението на въззивният съд при второ касационно разглеждане на спора и делото се внесе за разглеждане по същество от ВКС на основание чл. 218и, ал.2 ГПК / отм/, сега чл. 295, ал.2 ГПК - т. 9 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС. Ако е имало висящо преюдициално производство, влезлият в сила акт, по което е от значение за настоящия спор и следва да се съобрази при произнасянето по същество по него, то това се констатира от касационната инстанция още във фазата по селекция служебно от състава на ВКС на основание чл. 269 ГПК, тъй като с т.1 от ТР № 1/2017 г. от 09.07.1919 г. на ОСГТК се прие, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. Следва обаче да има доказателства за наличие на висящо дело пред съд между същите страни с предмет преюдициален спор по отношение на настоящия. По изложените съображения, искането за спиране на касационното производство на основание чл. 229, ал.4 ГПК до приключване на инициирано производство за нищожност на сделка замяна е неоснователно и като такова ще се отхвърли. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение