Определение № 269 от 08.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3677/2017 г.

Производството е по реда на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба с вх. № 12881/29.11.2017 г. от адв. Н. Х. М., действаща като повереник на Н. М. Н., против определение № 374 от 13.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3677/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 12337/09.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1854/2017 г. на Софийски градски съд. С Разпореждане от 05.12.2017 г. Върховният касационен съд, III ГО, при проверка редовността на депозираната частна жалба и констатация за нейната нередовност, е оставил последната без движение. Дадени са указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да подпише лично или чрез упълномощен представител частна жалба с вх. №12881/29.11.2017 г. /п. кл. от 27.11.2017 г./, да представи препис от същата жалба за връчване на насрещната страна, както и доказателства за внесена държавна такса за обжалването в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Жалбоподателят е предупреден за неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания, а именно, че частната жалба ще бъде върната. Указанията са редовно съобщени на 06.01.2018г. По делото са постъпили заявление с вх. № 356/12.01.2018 г. и заявление с вх. № 395/15.01.2018 г., двете подадени от Н. М. Н., с искане срокът за изпълнение на дадените указания да бъда продължен на основание чл. 63, ал. 1 ГПК във връзка с представени доказателства за независещи от молителя причини за невъзможност за изпълнение в срок. Искането е уважено и с определение № 35 от 25.01.2018 г., постановено по настоящото дело, е продължен срокът за изпълнение на дадените с разпореждане от 05.12.2017 г. указания до 06.02.2018 г. Съгласно трайната практика на ВКС /определение № 385 от 04.10.2010 г. по ч.гр. д. № 374/2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 147 от 15.03.2012 г. по ч.гр. д. № 84/2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 454 от 15.07.2013 г. по ч.гр. д. № 4232/2013 г. на ВКС, ГК, IV гр. о., определение № 158 от 18.03.2011 г. по ч.гр. д. № 145/2011 г. на ВКС, ГК, III гр. о., определение № 495 от 30.06.2014 г. по ч.т.д.1309/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. и други/ съдебните актове, с които се продължават законните и определените от съда срокове, не се връчват на страната, а тя следва да прояви достатъчна активност и да положи дължимата грижа за водене на делото, за да се уведоми за постановлението на съда. Приема се, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК при продължаване на законните или определени от съда срокове по молба на страната при наличие на уважителни причини за това, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния, като продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Следователно моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. Нито в продължения срок до 06.02.2018 г., нито до настоящия момент са изпълнени дадените с разпореждане от 05.12.2017 г. указания за отстраняване на констатираните нередовности в частна жалба с вх. № 12881/29.11.2017 г. Следователно налице е основание за настоящия състав да изпълни да изпълни правомощията си по чл. 262, ал. 2, т. 2 във вр.с чл. 275, ал. 2 ГПК за връщане на нередовната частна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение