Определение № 2 от 05.01.2016 г. на ВКС по н. д. № 1611/2015 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 НПК. С разпореждане от 9.12.2015, по НОХД № 2477/15 по описа на Районен съд, Пазарджик, е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на настоящата инстанция, с оглед упражняване на правомощията по чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано пред Районен съд, Пазарджик, по обвинителен акт на Районна прокуратура, Пазарджик, срещу И. А. Б., за съвкупност от престъпления, а именно: по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129 НК и чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК. Деянието е извършено в гр. Пазарджик, поради което, съгласно чл. 36, ал. 1 НПК, делото е подсъдно на Районен съд, Пазарджик, по правилата на местната подсъдност. С оглед на обстоятелството, че подсъдимият е син на служител от Окръжен съд, Пазарджик, съдиите, на които делото е докладвано, са се отвели, на основание чл. 29, ал. 2 НПК, което е обусловило необходимост от прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото във ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. В посочената хипотеза, при невъзможност да бъде сформиран състав в съда, на който делото е подсъдно, се налага местната подсъдност да бъде променена и делото да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, а именно: от Районен съд, Стара Загора. По изложените съображения, ВКС намери, че НОХД № 2477/15 по описа на Районен съд, Пазарджик, следва да бъде изпратено на Районен съд, Стара Загора, за което да бъде уведомен първият съд. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, ВКС, І НО,