Определение № 277 от 26.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 3328/2015 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молбата на Т.”КОТЛЕНСКИ КРАЙ”, [населено място] за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Сливенския окръжен съд № 26 от 30.01.2015 год., по възз.гр.д.№ 647/204 год., с което е потвърдено решение № 34 от 17.07.2014 год., по гр.д.№ 220/2013 год. на Котелския районен съд за отхвърляне на предявения от молителя, като ищец, срещу ЕТ Р. Т. П., упражняващ търговска дейност под фирма „П.”, [населено място] иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.228 и сл. ЗЗД за сумата 3 500 лв., представляваща неплатена наемна цена за 14 месеца, считано от 01.04.2012 год. по договор за наем на недвижим имот от 01.10.2004 год.. Искането за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е аргументирано с факта, че кооперативната организация никога не се е позовавала на договор за наем, сключен на 01.10.1994 год., нито е прилагала такъв, обективиран в писмена форма, тъй като собствеността и като ЮЛ върху процесния недвижим имот е възстановена една с решение на ВКС № 629/19.06.1995 год., по гр.д.№ 281/2 по описа за 1994 год.. Счита, че в този случай се касае за нови доказателства, които са от съществено значение за делото и с които страната не е могла да се снабди своевременно, тъй като не съществуват в правния мир по см. на т.1 на чл.303, ал.1 ГПК. Второто въведено основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като твърдението на страната-молител е, че към исковата молба е приложила писмен договор за наем от 01.10.2004год., в който са уговорени конкретните права и задължения на страните по наемното правоотношение. Обстоятелството,че същият е останал неподписан от ответника наемател не го прави невалиден, предвид правната му характеристика на „неформален, двустранен, консенсуален и възмезден акт”, поради което и изводът на въззивния съд, че по делото не е представен писмен договор за наем от 01.10.2004 год. е неверен, ” освен ако липсата на така приложеното писмено доказателство е дело на недобросъвестен служител от съдебната система, както е посочено в чл.303, ал.1, т.2 ГПК”. Съобразявайки изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна и заявеното с нея искане,настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС намира, че преценката за допустимост на същата е изцяло обусловена от произнасянето от ОСТК на ВКС по тълкувателно дело № 7/2014 год., предвид поставения за разглеждане въпрос № 10 – „ Какви са правомощията на ВКС в производството по чл.307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1-7 ГПК и чл.304 ГПК?”. Следователно в случая са налице предпоставките на чл.292 ГПК и производството по делото следва да бъде спряно до приемане на посоченото Тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на ВКС. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС