Определение № 31 от 01.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2436/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Агенция по вписванията срещу определение № 550 от 31.08.2021 г. по в.т.д. № 604/2021г. по описа на Софийски апелативен съд. Ответната страна – „Изамет транс“ ЕООД, [населено място] оспорва жалбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване, е допълнено определение № 411 от 29.06.2021 г. по в.т.д. № 604/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на „Изамет транс“ ЕООД, [населено място], на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 300 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за производството пред САС. За да постанови този резултат, въззивният съд е съобразил, че изходът на делото е положителен за противната страна „Изамет транс“ ЕООД, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на страната се следвали направените разноски по подаването на отговор на въззивната жалба на Агенция по вписванията. Приел е, че същите били уговорени и посочени в представения договор за правна защита и съдействие в размер на 1800 лв. С оглед направеното възражение за прекомерност от страна на Агенция по вписванията, съставът присъдил на „Изамет транс“ ЕООД разноски в размер на 300 лв., намалени до предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна жалба без процесуално представителство. Частният жалбоподател оспорва допустимостта на въззивното определение, подчертавайки, че съгласно т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски може да бъде заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Акцентирал е, че в случая искането за разноски било въведено едва с подаването на молба по реда на чл. 248 ГПК, след постановяване на крайния съдебен акт – определение № 411/29.06.2021 г., поради което същото е преклудирано и е следвало да се остави без разглеждане. Носнователни са оплакванията на страната за недопустимост на въззивния акт. Искането за присъждане на разноски във въззивната инстанция е направено още с подадения отговор от „Изамет транс“ ЕООД на въззивната жалба на Агенцията. Едновременно с отговора страната е представила и доказателства за извършените от нея разноски, но не е представен списък по чл. 80 ГПК. В случая разрешенията, дадени с т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, са изцяло неприложими. В т. 11 от тълкувателното решение е преодоляна противоречивата практика относно последния момент, до който страните могат да сочат валидно доказателства за направените от тях разноски. Настоящата хипотеза попада в разясненията, обективирани в т. 8 от същото тълкувателно решение. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Следователно, оплакванията са неоснователни и определението е допустим съдебен акт. Разгледано по същество, обаче, искането за присъждане на разноски в това производство е неоснователно по съображения различни от изложените от страната. Създадената нова ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, следва да бъде съобразена с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Следователно, отговорността за разноски, следва да се прилага съобразно общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, а именно, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят. С оглед изложеното, определението като неправилно следва да бъде отменено, а по същество вместо него искането по чл.248,ал.1 ГПК да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение