Определение № 60203 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 498/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Гр.д.№ 498 от 2021 г. е било образувано по касационна жалба на Ю. А. М. и Х. А. Х. срещу решение № 260021 от 06.10.2020 г. по в.гр.д. № 155 от 2020 г. на Разградския окръжен съд, с което е:

1. потвърдено решение № 100 от 08.04.2020 г. по гр.д.№ 145 от 2018 г. на Разградския районен съд в частта му за изнасяне на публична продан на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-37 от 10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с намиращите се в него сгради: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ..... със застроена площ от 76 кв.м., състояща се от кухня със склад, стая за живеене и санитарно помещение; сграда, преустроена и ползвана като жилищна, с идентификатор ..... със застроена площ от 30 кв.м., състояща се от кухня, баня с тоалетна и две жилищни стаи; сграда с идентификатор ..... със застроена площ от 13 кв.м., ползвана за живеене, състояща се от една стая; сграда с идентификатор ..... със застроена площ от 40 кв.м., ползвана за живеене, състояща се от помещение за живеене и антре, както и стопанска постройка със застроена площ от 18 кв.м., състояща се от две складови помещения и

2. изменено решението на Разградския районен съд в частта му, касаеща претенциите на М. И. М. срещу Ю. А. М. и Х. А. Х. за извършени в делбения имот подобрения.

С определение № 163 от 16.04.2021 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението в частта му, касаеща изнасянето на делбения имот на публична продан.

По съществото на тази жалба е постановено решение № 60100 от 13.10.2021 г., с което е отменено решението на въззивния съд в частта му за извършване на делбата чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан и вместо него е постановено ново решение за разпределяне на делбените имоти между съделителите по реда на чл.353 ГПК.

С молба вх.№ 68126 от 25.10.2021 г. пълномощникът на касаторите Ю. И. М. и Х. И. Х.- адв.С. е поискала да бъде допълнено решението на ВКС чрез присъждане на направените разноски пред ВКС, съгласно представения списък за разноски.

В писмен отговор от 25.11.2021 г. ответниците по молбата С. А. Р. и Х. С. Мераджи /наследници по закон на починалата съделителка М. И. М./ оспорват молбата. Считат, че не дължат разноски по делото пред ВКС, тъй като не са оспорвали касационната жалба на Ю. М. и Х. Х.. Освен това, още пред първоинстанционния съд са поискали делбените имоти да не бъдат изнасяни на публична продан, а да бъдат разпределени между съделителите по реда на чл.353 ГПК, като са направили предложение за спогодба в този смисъл, което не е било прието от останалите съделители. Не са подали касационна жалба срещу въззивното решение, тъй като такава вече била подадена от Юлмие М. и Х. Х.. Евентуално, поради горните съображения, молят да бъдат осъдени да заплатят само такава част от направените пред ВКС разноски по делото, която съответства на притежаваните от тях делове в съсобствеността.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата е допустима- подадена е от легитимирани лица /касатори/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК /решението на ВКС е постановено на 13.10.2021 г., а молбата е подадена на 25.10.2021 г./.

По същество, молбата е частично основателна и следва да се уважи частично поради следното: Видно от мотивите и диспозитива на решението от 13.10.2021 г. по гр.д.№ 498 от 2021 г., настоящият състав на ВКС въобще не се е произнесъл по направените от страните разноски по делото пред ВКС. Присъждането на разноските е било поискано своевременно от пълномощника на Ю. М. и Х. Х. още в касационната жалба. Представен е и списък за направените разноски в касационната инстанция. Поради това решението на ВКС следва да бъде допълнено, чрез присъждане на разноските за делото пред ВКС.

По размера на дължимите разноски: За касационната инстанция молителите са направили разноски в размер общо на 2 194 лв.: 60 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 1134 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид процесуалното поведение по делото на ответниците по молбата С. Р. и Х. М. /неоспорване на касационната жалба; изразеното от тях още пред първата инстанция искане за извършване на делбата по начина, по който е постановено тя да бъде извършена с решението на ВКС /чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК/ и предложена на останалите съделители още пред първоинстанционния съд спогодба в този смисъл, на която Ю. А. М. и Х. А. Х. не са се съгласили/ и обстоятелството, че постановеното от ВКС решение за разпределение на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК е в полза на всички съделители, а не само в полза на касаторите, настоящият състав на ВКС, ГК счита, че по аналогия на чл.78, ал.1 и 2 ГПК ответниците по молбата следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите само такава част от направените по делото пред ВКС разноски, която съответства на притежаваните от тях дялове в съсобствеността- общо 18/72 ид.ч. При направени разноски от 2 194 лв., дължимата от тях сума е 548,50 лв. /по 274,25 лв. от всеки/.

Воден от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо отделение