Определение № 5491 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4296/2026 г.

Производството е по чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба от К. Ф. Ф. от гр.Благоевград срещу определение № 1092 от 23.03.2026 г., постановено по адм.д. № 316/2026 г. по описа на Административен съд-Благоевград /АС Благоевград/. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение като поставено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна, кметът на община Благоевград, е постъпил писмен отговор на частната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на обжалваното с нея определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на твърдян мълчалив отказ на кмета на община Благоевград да се произнесе по заявление вх.№ 3-00-52/22.01.2026 г. по регистъра на община Благоевград, подадено от К. Ф. Ф., с което същата, в качеството си на съсобственик на имот с [идентификатор] по КК на гр.Благоевград, за който е получила уведомление за предстоящо отчуждаване, е поискала достъп до образуваната в тази връзка административна преписка по чл.34, ал.1 от АПК. След образуване на съдебното производство и,предвид предоставен й в хода на същото достъп до исканата административна преписка, К. Ф. е подала молба вх. № 2224/09.03.2026г.,с която е поискала прекратяване на производството на основание чл.156, ал.1 от АПК- поради оттегляне на обжалвания мълчалив отказ чрез издаване на мълчаливо отказания акт. Във връзка с искането за прекратяване на делото на посоченото от нея основание, Ф. е поискала и сторените от нея разноски съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК. С обжалваното определение № 1092 от 23.03.2026 г., постановено по адм.д. № 316/2026 г. по описа на Административен съд-Благоевград съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, но не посоченото от жалбоподателката основание. АС-Благоевград е приел недопустимост на производството на основание чл. 159, т.1 от АПК – според съда по искането за предоставяне на информация по чл.34, ал.1 във вр. с чл.12, ал.3 от АПК не се формира мълчалив отказ, което води до недопустимост на оспорването на това правно основание. С оглед представените по преписката доказателства, съдът е заключил, че предоставянето на възможност на заинтересовано по дадена административна преписка лице да се запознае с документите, съдържащи се в тази преписка, не представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. “в“ от Закона за администрацията, поради което евентуалното непредоставяне на подобна информация не може да формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.2 от АПК, приравнен по силата на законовата фикция на индивидуален административен акт. Достъпът до информация по чл.34, ал.1 от АПК според съда съставлява упражняване на административно право в рамките на отпочнало административно производство по издаване на индивидуален административен акт и непредоставянето й не подлежи на самостоятелно обжалване, отделно от крайния индивидуален административен акт. Не на последно място АС-Благоевград се е позовал и на разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК като обосновка на извода му за липса на подлежащ на обжалване индивидуален административен акт / съответно- мълчалив отказ за издаване на такъв по см. на чл.58, ал.2 от АПК /. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в частната жалба нарушения по чл.209, т.3 от АПК, които да съставляват основания за отмяната му като неправилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за недопустимост жалбата поради липсата на индивидуален административен акт, срещу който същата да е валидно насочена. Искането за предоставяне на достъп до административната преписка по смисъла на чл.34, ал.1 вр. чл.12, ал.3 от АПК съставлява искане за упражняване на процесуално право, поради което неизпълнението му не може да се приравни като последици на неиздаването на индивидуален административен акт. Това искане не представлява и административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални административни актове, не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежат на самостоятелно съдебно оспорване. С оглед гореизложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в минималния възможен размер 51,13 евро, съставляващи равностойността на 100 лв Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо, във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение