Определение № 8 от 04.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 812/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 10.09.2012г., постановено по гр.д.№ 11268/11г. от Софийския градски съд, с което е върната касационна жалба вх.№ 81145/30.07.2012г. против решение от 18.06.2012г. на СГС. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че препис от обжалваното решение е връчен на 27.06.2012г., а касационната жалба е депозирана на 30.07.2012г. Последният ден на срока за обжалване – 27.07.2012г. е присъствен, поради което касационната жалба е просрочена. Разпореждането е правилно. Съгласно чл.60, ал.3 ГПК срокът, който се брои по месеци, изтича на съответното число на последния месец, като разпоредбата на чл.60, ал.5 ГПК е приложима само, ако срокът се брои по дни. В случая, срокът за касационно обжалване изтича на 27.07.2012г., поради което подадената на 30.07.2012г. жалба е недопустима и законосъобразно е върната от въззивния съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд