Определение № 41 от 09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3679/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. Д. против решение № 262179 от 2.04.21г.по в.гр.дело № 8064/19г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 50261 от 25.02.19г.по гр.дело № 84435/17г.на СРС,Трето г.о.,150 състав.С него е прието за установено по предявен иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД вр.с чл.44 ЗЗД от С. М. Б.,че направеният от Л. К. Д. отказ от наследство,оставено му от неговия баща К. Д. Х., починал на 22.03.15г., със заявление № 2027418/30.10.17г.,вписан в специалните книги на СРС под № 1381/3.11.17г., е нищожно ,поради липса на предмет. Постъпила е молба с вх.№ 1086/4.02.22г.от касатора Л. К. Д. и ответницата по касация С. М. Б., с която молят гр.дело № 3679/21г.по описа на ВКС,Трето г.о. да бъде прекратено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид волята на касатора Л. Д. да оттегли жалбата си, намира, че производството по делото пред ВКС следва да бъде прекратено. От деня на влизане в сила на настоящото определение, с което се прекратява делото, на основание чл.296 ГПК въззивното решение влиза в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.