Определение № 6830 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5834/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Е. Д. от гр. София, против определение № 2985 от 30.01.2025г., постановено по адм. дело № 9773/2024г. на Административен съд София - град, с което на осн. чл. 204, ал.1 от АПК е върната исковата й молба срещу В. С. Г. - нотариус с рег. №340 в НК за присъждане на обезщетение за причинени вреди за периода 26.05.2022г. - 01.08.2024г., настъпъли от неправомерно разкриване или достъп до личните й данни и производството по делото е прекратено. В частната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на постановеното определение. По подробно развити съображения за допустимост на исковата молба иска отмяна на определението. Ответната страна - В. С. Г. не представя писмено възражение и не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано въз основа на определение от 01.10.2024г. по адм. дело №7187/2024г. на АССГ за отделяне на предявения иск по чл.82 от Регламент 2016/679 вр. с чл.39, ал.2 от ЗЗЛД с молба от 01.08.2024г. от Д. Д. срещу В. С. Г. - нотариус с №340 от НК за присъждане на обезщетение в размер на 489, 00лв. за причинени вреди за периода 26.05.2022г. -01.08.2024г. За да се произнесе по спора и върне исковата молба, съдът е счел същата за недопустима. От представените по делото доказателства, съдът е установил че е налице влязло в сила решение №20404 от 17.10.2024г. по адм. дело №7187/2024г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Д. срещу решение № ППН -01 -386 -1/2022 от 13.06.2024г. на КЗЛД, с което жалбата на Д. за същото нарушение на ЗЗЛД, чрез залепване на уведомление на 22.05.2022г. срещу нотаруис Г. е обявена за неоснователна. АССГ е установил, че решението е влязло в сила на 07.11.2024г. Предвид изложеното, съдът е счел, че предявения иск за обезщетение по реда на чл.203, ал.1 АПК вр. с чл.204, ал.1 АПК за недопустим, поради липсата на отменен административен акт по съответния ред. Определението е правилно. Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В това производство по ал.1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни, предвид ал.2 на цитираната разпоредба. Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. Сезиран с искова молба с правно основание чл.82 от Регламент 2016/679 във вр. с чл. 39 от ЗЗЛД, по която е образувано производството пред АССГ с оглед изложените в нея твърдения, съдът е събрал доказателства за наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД. Процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 39 ЗЗЛД е липсата на висящо производство пред КЗЛД или негово решение относно същото нарушение да е обжалвано и да няма влязло в сила решение на съда – чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД. От наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства, а именно влязло в сила решение №20404 от 17.10.2024г. по адм. дело №7187/2024г. по описа на АССГ е безспорно установено, че е отхвърлена жалбата на Д. Д. срещу решение №ППН - 01 -386 -1/2022 от 13.06.2024г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалбата й срещу нотариус В. Г. за незаконосъобразно обработване на личните й данни и извършено нарушение на 26.05.2022г. чрез залепване на уведомление и тяхното разпространение е обявена за неоснователна. Предмет на постановеното решение от КЗЛД в производството по чл.38 ЗЗЛД са твърдения за незаконосъобразно обработване на личните данни на жалбоподателката от страна на нотаруис Г. в качеството й на администратор на лични данни, чрез залепване на уведомление от 26.05.2022г. с изписани три имена и адрес отвън върху стъклото над пощенските кутии с лице на текста към улицата, което тя отлепила. Безспорно е, че предмета на постановеното решение от КЗЛД е идентичен с образуваното пред АССГ производство по чл.82 ОРЗД във вр. с чл.39 от ЗЗЛД. В чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД е предвидено, че при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в ал. 4 на чл. 39 от ЗЗЛД е въведено ограничително условие, според което субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. Посоченото е с цел да не допуска идентични спорове да се развиват паралелно пред надзорния орган и пред съда. Като е стигнал до извод за наличието на отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, предвид наличието на влязло в сила решение №ППН - 01 -386 -1/2022 от 13.06.2024г. на Комисията за защита на личните данни, съдът правилно е приложил относимите разпоредби, които регламентират недопустимост на производството. На разположение на лицето, засегнато от нарушение на изискванията за обработване на лични данни по ОРЗД и Закона за защита на личните данни, са две самостоятелни производства: едното, което се провежда пред Комисията за защита на личните данни, и другото, което се развива пред административните съдилища. Това означава, че провеждането на производството по чл.38, ал.1 ЗЗЛД и приключването му с влязъл в сила акт, изключва възможността за провеждането на производство по чл.39, ал.1 ЗЗЛД по жалба на същото лице и за същия случай. С предвидените производства пред надзорен орган или пред съд е предоставен избор на субектът на данни по кой ред да защити правата си при нарушаване правата му по Регламент (ЕС) 2016/67 и по ЗЗЛД и в случая Д. е защитила тези права в производството по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД пред КЗЛД. В това административно прозиводство и в съдебното производство пред АССГ по оспорване на решението на КЗЛД жалбаподателката е страна и като такава е обвързана с обективните и субективните предели на съдебното решение.По тази причина е налице процесуална пречка за ефективно упражняване на право на достъп до съд за претендиране на обезщетение за вреди, гарантирано от ОРЗД. Правилно в оспреното определение, АССГ е приел недопустимост на исковата молба, предвид разпоредбите на чл.203 във вр. с чл.204, ал.1 от АПК. По изложените съображения, постановеното определение като правилно, при липсата на отменителни основания, следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,