Определение № 55 от 21.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2911/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 8 от 21.01.2013 г. по в. т. д. № 332/2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Русенски районен съд решение № 975 от 23.05.2012г. по гр. д. № 10929/2011 г. и по присъединеното към него гр. д. № 10932/2011 г. на същия съд. С първоинстанционния акт са уважени предявените от [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК: за признаване за установено съществуването на вземане в размер на сумата 25 000 лв. – задължения по договор за консултантски услуги от 28.09.2007 г. и уговорен план за плащане към него съгласно допълнително споразумение № 1 за дължими възнаграждения за консултантски услуги във връзка със софтуер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.10.2011 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 5750/12.10.211 г. по ч. гр. д. № 8348/2011 г. на Русенски районен съд и за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 25 000 лв. – задължения по договор от 2010 г. за прехвърляне на права и задължения по договор за лицензиране и поддръжка от 28.09.2007 г. и уговорен план за плащане по него на дължими възнаграждения за лиценз и поддръжка на софтуер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.10.2011 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № от 11.10.211 г. по ч. гр. д. № 8337/2011 г. на Русенски районен съд. Настоящият състав, като взе предвид, че единият от поставените въпроси, с които касаторът е обосновал допускане на касационния контрол, а именно въпросът за правната допустимост да бъде издавана заповед за изпълнение на парично задължение по реда на заповедното производство по чл. 410 ГПК за част от претендираното и заявено от кредитора вземане в случай, че общият размер на вземането му надвишава стойността от 25 000 лв., се включва във въпрос № 2, който е предмет на висящото тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на Върховен касационен съд, намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение