Определение № 3406 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2059/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Х. Б., чрез адв. С. П. от САК, срещу протоколно определение № 242/15.04.2024 г. по гр. д. № 4200/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молба й за отмяна на влязлото в сила решение № 260759/04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1101/2019 г. по описа на Софийски градски съд, и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката счита обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно и претендира отмяната му. Твърди, че преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, който тече от узнаване на решението, е спазен. Поддържа, че узнаване на решението означава връчване или получаване на съдебния акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по гр. д. № 4200/2023 г. по описа на ВКС, IV г.о. е образувано по молба вх. № 277901 от 08.06.2023 г. на В. Х. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 260759/04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1101/2019 г. на Софийски градски съд, с което молителката е осъдена, на основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да заплати на Б. В. З. сумата 35 600 лв., предоставена в заем, и сумата 5 369,57 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.08.2017 г.-24.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 24.01.2019 г. до окончателното плащане. В молбата са изложени твърдения за наличие на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК, както и че молителката е узнала за решението, чиято отмяна иска, на 21.03.2023 г., когато е получила препис от искова молба по гр.д. № 64764/2022 г. на Софийския районен съд. В писмен отговор ответната страна Б. З. е изразила становище, че молбата е недопустима поради просрочието й, тъй като молителката узнала за влязлото в сила решение на Софийски градски съд още на 08.07.2022 г., получавайки от ЧСИ Б. покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение. Молителката Б. е оспорила истинността на разписката върху, представената от ответницата по молбата, покана за доброволно изпълнение, оспорвайки подписа си и ръкописното изписване на имена й. Поради наличието на спор относно датата, на която молителката е узнала за решението, чиято отмяна иска, и за да се извърши преценка дали е спазен преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, с определение № 145 от 15.01.2024 г. съставът на IV г.о. на ВКС е допуснал молбата до разглеждане в открито съдебно заседание, а с определение № 493 от 05.02.2024 г. е открил производство по чл. 193 ГПК за проверка истинността на разписката. Въз основа на назначената съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните, решаващият състав е приел, че направеното от молителката оспорване на документа не е доказано. Съобразил е, че в поканата за доброволно изпълнение е посочено въз основа на кой съдебен акт Б. З. е призната за кредитор на В. Б. и е поискано изпълнение. Поради това съдът е намерил за неоснователни доводите на молителката, че получаването на покана за доброволно изпълнение не означава узнаване на решението. Посочил е, че с връчването на тази покана тя узнала за задължението въз основа на съдебен акт по гр.д. № 1101/2019 г. на СГС. С оглед изложеното е стигнал до извода, че молбата е просрочена - подадена била на 08.06.2023 г., а поканата с означение на решението била получена от молителката на 08.07.2022 г., поради я е оставил без разглеждане. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съдебната практика е непротиворечива, че началният момент, от който започва да тече тримесечният срок трябва да се свързва не с формалното узнаване на решението, а с момента, в който страната е могла да узнае за него, ако би положила дължимата грижа. По гр.д. № 4200/2023 г. по описа на ВКС е установено, че на 08.07.2022 г. молителката е получила от ЧСИ Б. покана за доброволно изпълнение, в която е посочено въз основа на кой съдебен акт Б. З. е призната за кредитор на В. Б. и е поискано изпълнение. Следователно това е моментът, в който Б. е узнала за решението и от този момент е започнал да тече срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Поради това правилно съставът на IV г.о. на ВКС е приел, че молбата за отмяна с вх. № 277901 от 08.06.2023 г. на В. Х. Б. е подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок и е оставил същата без разглеждане. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение