Решение № 9115 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2014 г.

ВАСV отделение29.07.2015 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4395/30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2443/2014 г. по описа на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9115 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анна Василева Димитрова от град София против решение № 4395/30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2443/2014 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Анна Василева Димитрова срещу заповед № ЧР-09-35/3.02.2014 г. на изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона, които водят до законосъобразност на административния акт и обосновават отхвърляне на жалбата. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателката е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че жалбоподателката е заемала длъжността "главен експерт" в сектор "Административно, информационно и финансово обслужване" в отдел "Югоизточен" в дирекция "Управление на военните клубове и военно-почивно дело" с място на работа в отдел "Административно обслужване" в дирекция "Административно-правно обслужване и човешки ресурси" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". С обжалваната заповед изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността във връзка с § 3 ПМС № 5/2014 г. за приемане на Устройствен правилник на МО и утвърдено от министъра на отбраната длъжностно разписание, в сила от 1.02.2014 г. Съгласно утвърденото длъжностно разписание на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", в сила от 1.02.2014 г. общата численост на администрацията е намалена от 511 на 447 щ. бройки, експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции са намалени от 139 на 128 щ. бройки, като отдел "Югоизточен", в който е работила жалбоподателката е закрит. При така обсъдените доказателства, следва да бъдат споделени правните изводи на АС за законосъобразност на оспорената пред него заповед. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 1.02.2014 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателката длъжност се установява наличието и на двете кумулативни предпоставки. С приемането на новото длъжностно разписание в сила от 1.02.2014 г. е извършена структурна промяна в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", като отдел "Югоизточен" не съществува като такъв в тази администрация. Поради това е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Дори да се приеме, че функциите на длъжността са запазени, то изводът за реално съкращение остава непроменен, тъй като е налице има общо намаляване на щатните бройки в администрацията от 511 на 447 щ. бройки, както и на експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции от 139 на 128 щ. бройки и премахването на длъжността на жалбоподателката като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание. В този случай фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители, или от други длъжности по длъжностното разписание. В случая липсва законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността, чиито бройки са намалени, както и на въведени в закона или утвърдени от органа правила и критерии в тази насока. Налице е реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на дирекцията, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание. Обосновани са също така изводите на АС, че дори да се приеме, че оспорващата е изпълнявала изцяло задължения си в отдел "Административно обслужване" в Дирекция "Административно-правно обслужване и човешки ресурси" на Изпълнителна Агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", видно от новоутвърденото длъжностно разписание, този отдел, в който е имало 6 щатни бройки за длъжността "главен експерт" е бил закрит. С новото длъжностно разписание в Дирекция "Управление на собствеността", е създаден нов отдел "Техническо осигуряване и транспорт", като в последния има четири бройки за длъжността "главен експерт". Дори да се приеме, че този отдел е поел функциите на отдел "Административно обслужване", броят на служителите, изпълняващи тази длъжност е намален от 6 на 4. В конкретният случай съобразно установената по делото фактическа обстановка действително е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение с Анна Василева Димитрова поради "съкращаване на длъжността". След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателката е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, то оспорената заповед е законосъобразна и съответна и на целта на закона. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверил е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК и е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав

Цитирани разпоредби

3