Определение № 6707 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5341/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, образувано по частна жалба на В. Д. Х., срещу определение № 370 от 27.03.2026 г. по адм. д. № 120/2026г. по описа на Административен съд – Монтана. Излагат се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на определението и се претендира неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество. Ответникът кмет на Община Вършец не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на В. Д. Х. срещу заповед № 104/27.02.2026 г. на кмета на Община Вършец, с която на основание чл. 225а ЗУТ е разпоредено на И. Д. М. да премахне незаконен строеж: „Едноетажна постройка на допълващо застрояване„ в поземлен имот с идентификатор 22019.501.142 по КККР на [населено място], общ. Вършец, с административен адрес: [населено място], [улица]. Първоинстанционният съд приема, че Х. не разполага с активна процесуална легитимация, тъй като не е адресат на заповедта и разпореденото премахване не рефлектира негативно в правната й сфера. Така постановеното определение е неправилно. Видно е от доказателствата по административната преписка, че процесния строеж, предмет на оспорената заповед, е извършен в имот с идентификатор 22019.501.142 по КККР на [населено място], общ. Вършец, който е съсобствен между И. Д. М. и В. Д. Х.. Както правилно е приел първоинстанционния съд, постоянната съдебна практика на Върховния административен съд е установила, че в производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, страни са компетентния административен орган – издател на акта и адресата на същия. Горното следва от разпоредбите на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ и § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. В случая, обаче, посочения в заповедта адресат /И. Д. М./ не е установен като извършител на строежа в съсобствения имот. Административният орган е издал заповедта само по отношение на една от съсобственичките при равни квоти / по ½ ид.ч./ И. Д. М.,не защото е установил, че тя е извършител на незаконния строеж, а защото е присъствала на извършената проверка. В проведеното административно производство по установяване на незаконния строеж не е участвала другата съсобственичка В. Д. Х., въпреки, че е изпратено до нея съобщение, т.е. административния орган я е конституирал като заинтересована страна. Съобщението е получено от И. Д. М., която в качеството си на единствен адресат на процесната заповед е подала на 10.03.2026г. молба, с която оттегля жалбата срещу заповедта и твърди, че е съгласна с така издадената заповед, като в жалбата и молбата сочи индиректно, че сестра й е извършител на процесния незаконен строеж. Следователно жалбоподателката В. Д. Х. разполага с изискуемата активна процесуална легитимация за оспорване на процесната заповед, тъй като се легитимира не само като съсобственик на имота,а и като извършител на строежа, от чието премахване се засягат пряко и непосредствено нейни права. С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,