Определение № 4148 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 905/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София – град и Административен съд – Кюстендил, за определяне на съда, компетентен да разгледа жалбата на И. К. С., майка и законен представител на Д. Х. Г., против Заповед №ЗД/Д-КН-028/18.10.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил, с която е наредено да ползват средносрочно и почасово социални услуги в [заличен текст], [населено място] – информиране, консултиране, посредничество и обучение за придобиване на умения, като с тях да работи психолог и социален работник. Първоначално жалбата е подадена до Административен съд - Кюстендил, който с Определение № 2168 от 13.12.2024 г. по адм. дело №593/2024 г. прекратява производството по делото и изпраща същото по подсъдност на Административен съд София – град. Изложени са мотиви, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изречение първо АПК. Формиран е извод, че от служебно извършената справка, И. К. С. е с постоянен адрес в гр. София, поради което местно компетентен да разгледа спора е Административен съд София – град. След получаване на делото в Административен съд София – град е образувано административно дело №12747/24 г., по което с Определение № 2498 от 23.01.2025 г. е прекратено производството, повдигнат е спор за подсъдност между АССГ и АС – Кюстендил, и делото е изпратено на Върховния административен съд за определяне на компетентния съд. Прието е, че адресати на заповедта са майката И. К. С. и детето Д. Х. Г.. Въпреки горното, съдът извежда, че заповедта засяга благоприятно правната сфера на бащата Х. М. Г., който въпреки че не е адресат на акта, следва да бъде конституиран като заинтересована страна по делото. След констатация, че майката и детето – адресати на акта са с постоянен адрес в гр. София, а бащата с постоянен адрес в [населено място], Софийска област, съдът приема наличие на хипотезата на чл. 133, ал. 2, изр. второ АПК, при която делото следва да се разгледа от административния съд, в района на който е седалището на органа (директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кюстендил) – Административен съд – Кюстендил. При преценка на обстоятелствата по спора и приложимите разпоредби на чл. 133 АПК относно определяне на местната подсъдност, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, приема следното: Съгласно чл. 133, ал.1 АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. С правилата за местната подсъдност законодателят разпределя между еднаквите по степен административни съдилища родово подсъдните им първоинстанционни административни дела. Използваният признак за териториална връзка на делото с административния съд е "посочения в акта адресат" - неговият постоянен адрес, ако е физическо лице или седалище в случаите на юридическо лице, респ. търговец, организация и др. Правилно Административен съд - Кюстендил е определил посочените лица като адресати на акта. В конкретния случай оспорващата – адресат на акта И. К. С. – майка и законен представител на Д. Х. Г., е с постоянен адрес в гр. София. Бащата Х. М. Г. не е адресат на акта, поради което неговият адрес е неотносим към повдигнатия спор за определяне на местната подсъдност. В контекста на изложеното, предвид обстоятелството, че посоченият в акта адресат е с постоянен адрес в гр. София, компетентен да разгледа жалбата е Административен съд София - град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 8 АПК, във връзка с чл. 133, ал.1 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,