Определение № 5356 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4175/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Д. срещу определение №1006 от 7.6.2024 г. по гр. д. №2608 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10-ти състав, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по делото до окончателното приключване на гр. д. № 1215 по описа за 2022 г. на СГС, ГО, 25 състав. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия. Ответникът по частната жаба Г. Н. Н. я оспорва и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Д. Г. Н. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение, което подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Въззивното производство е образувано срещу първоинстанционно решение по дело, по което М. Д. И. е предявила срещу Д. Г. Н. и Г. Н. Н. искове за обявяване за нищожна като симулативна и като относително недействителна поради увреждане на кредитора на спогодба, сключена с протокол от 30.12.2015 г. по гр. д. № 00347 по описа за 2015 г. на РС-Етрополе между Д. Г. Н. и Г. Н. Н., с която Г. Н. се е съгласил да изплаща на Д. Н. месечна издръжка в размер на 1450 лв. Делото, заради което е спряно производството, е описано в съдебно удостоверение № 24503 от 28.05.2024 г. Според удостоверението производството по гр. д. № 1215 по описа за 2022 г. на СГС, ГО, 25 състав, е по отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК с ищец Г. Н. Н. и ответница М. Д. И. за несъществуване на правото на ответника да събира принудително вземане от 13 097,69 евро главница, 12 237,96 евро лихва и 3 577 лв. разноски, произтичащи от решение № 527 от 2.4.2012 г. по в. гр. д. № 4255/2011 г. на САС и решение от 3.09.2011 г. по гр. д. № 1118/2009 г. на СГС, поради погасяване по давност. От съпоставката между предмета на двете дела, извършена въз основа на данните в удостоверението, не се установява никаква връзка между тях. Спряното дело касае искове за недействителност на спогодба, а предполагаемото преюдициално дело е за недължимост на вземания с друг произход, тъй като са погасени давност. Ето защо обжалваното определение за спиране на делото до приключване на гр. д. № 1215 по описа за 1011 г. на СГС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото трябва да бъде върнато на Софийския апелативен съд за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение