Решение № 10501 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7, изр. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Юнион Балканс Бизнес СФ“ ООД, ЕИК 203924399, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 157А, ет. 1, представлявано от управителя И. К., чрез адв. Христев, срещу Решение № 8573/ 04.03.2026 г. на Административен съд София–град (АССГ), постановено по адм. д. № 10586/2024 г., с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221023007754-091-001/06.06.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна в потвърдената с Решение № 1203/30.08.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София част, с която в тежест на касатора са установени задължения за довнасяне по ЗДДС и ЗКПО в размер на 24 218.30 лв. и лихви 12 542.79 лв. Поддържат се трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на АССГ да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност, нарушение на чл. 202 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК при преценката на заключенията на ССчЕ. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго такова по съществото на спора, с което РА бъде отменен. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Бакалова, оспорва основателността й и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е частично основателна, поради следните съображения. Пред АССГ е оспорен РА № Р-22221023007754-091-001/06.06.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна в потвърдената с Решение № 1203/30.08.2024 г. на директора на дирекция ОДОП София част, с която в тежест на „Юнион Балканс Бизнес СФ“ ООД са установените задължения по ЗКПО за 2018 г. и 2019 г. в размер на главница 22 917.13 лева и лихва 11 844.83 лева и задължения по ЗДДС за м. 06.2019 г. – главница 1301.17 лева и лихва 697.96 лева. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Мотивирал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Решаващият състав е възприел тезата на ревизиращите, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК (липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред), обуславящо възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. Според АССГ издадените от „Преред“ ЕООД, „Домо 73” ЕООД, „СГТТ“ ЕООД и „Л. О. Д. Л.” ЕООД фактури, разходите по които са отнесени от ревизирания по сч см 602, документиращи софтуерни услуги, търговска комисионна и рекламни услуги, не отразяват реално извършени стопански операции. Представените при съдебното оспорване договори, сключени между ревизирания и цитираните търговци и непълни извадки от счетоводни сметки не са ценени с аргумент, че два от тях, изпълнители по които са „Домо 73“ ЕООД и „СГТТ“ ЕООД, са съставени на английски език, а страни по тях са български търговци, не са подписани, а тези, сключени с „Преред“ ЕООД и „Л. О. Д. Л.“ ЕООД за търговско посредничество и проучване на пазара не съдържат цел, параметри на пазара и критерии за търсене. Позовал се на заключението на ССчЕ, сочещо невъзможност да се даде отговор декларирани ли са приходи от четирите дружества-доставчици. По отношение на отчетени от ревизирания разходи за сервизни услуги, каско, данък МПС, обучение, преводачески услуги, такса пълномощно, консултантски услуги, билети, диагностика автомобил, месечен абонамент за спорт, разходи за ваучери, префактурирани разходи, ремонт на автомобил, фотографски услуги, дизайн, реклама, такси по застрахователна полица, резервни части, фактурите за които са издадени от „Маргел - М“ ЕООД, „ДСК Лизинг“ АД, „Ай Ти Бейслайн“ ООД, „ТБС Консултинг“ ЕООД, „Метафраси“ ООД, „Юнион Балкан Бизнес ЕУ“ ООД, „Си Трейд 2012“ ЕООД, HELLENIC SEAWAYS, „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, „БТПП ЦПОПКФО“ ЕООД, „Бенефит Системс България“ ЕООД, „Идънред България“ АД, „Офис Експрес Сървис“ АД, „Мото - Пфое“ ЕООД, „Алсас“ ООД, „Менклипс“ ЕООД, „Ар Енд Ти Енерджи Солар“ ЕООД, „Дабъл Ти“ ЕООД, „Спайси Тренд С“ ООД, ЕТ „Интелект - В. Ананиева“, „Карма Ди“ ЕООД, „Авиа“ ООД и „ОТП Лизинг“ ЕООД, съдът от първа инстанция се е позовал на непредставяне на заведени копия на фактурите и на съпътстващи ги документи, позволяващи доказване на основанието на счетоводните записвания. АССГ е приел за правомерна извършената от ревизиращите корекция на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2018 г. и 2019 г. с разходите за амортизации на недвижим имот и превозни средства поради недоказаност те да са използвани за независимата икономическа дейност на дружеството. Решението е постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като валидно и допустимо. Правилен е изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Споделя се от състава на касационната инстанция, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. Изводът на инстанцията по същество, че събраните при ревизията доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждане на облагането по аналог, се подкрепя и от процесуалното поведение на касатора да сочи доказателства, с които иначе би следвало да разполага, при оспорване на РА по съдебен ред, както и създадени и налични при трети за производството субекти. При преценката на материална законосъобразност на РА административният съд не е установил в пълнота фактическата обстановка, обуславяща спорното облагане, обсъдил е част от доказателствата по делото и възраженията на страните, в резултат на което е извел и частично необосновани правни изводи. Решението е правилно в частта, отхвърляща РА в частта, в която на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 ЗКПО и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО не са признати за данъчни цели възлизащите на 58 000 лв. за 2018 г. и на 6420 лв. за 2019 г. разходи за външни услуги по фактурите, издадени от „Преред“ ЕООД, „Домо 73” ЕООД, „СГТТ“ ЕООД и „Л. О. Д. Л.” ЕООД, както и в частта, с която е отказано да се признае право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1284 лв. по фактура № 4/4.06.2019 г., издадена от „Л. О. Д. Л.“ ЕООД. Бе посочено, че те документират доставки на услуги – софтуер, комисионна, рекламни и посреднически услуги. При насрещната проверка на „СГТТ“ ЕООД е потвърдено, че от дружеството не са извършвани услуги на ревизирания и не е издавана фактура с отразените откасатора данни. Доказателства, относими към фактурите, издадени от останалите доставчици не са събрани нито при ревизията, нито при изготвянето на ССчЕ, такива се представени от процесуалния представител на „Юнион Балканс Бизнес СФ“ ООД в първото заседание по първоинстанционното дело – неподписан договор на английски език от 30.05.2018 г. с „Домо – 73“ ЕООД, озаглавен website development agreement и от 30.06.2018 г. с отреклото търговски отношения с касатора „СГТТ“ ЕООД agreement for internet advertising services. Договорите за търговско посредничество от 30.06.2018 г., сключени от ревизирания с „Преред“ ЕООД и от 04.06.2019 г. с „Л. О. Д. Л.“ ЕООД с основание са ценени от първостепенния съд като общо формулирани, лишени от параметри на търсене на пазара и критерии за предлагане на потенциални клиенти. При липсата на доказателства за осъщественото по всеки от тях и за резултати, приети от възложителя, тезата на приходните органи, че фактурите, документиращи разходите, са документално необосновани, споделена от АССГ, съответства на материалния закон, който извод е относим и в частта на непризнатото право на приспадане на ДК в размер на 1284 лв. по фактура № 4/4.06.2019 г., издадена от „Л. О. Д. Л.“ ЕООД. Основателен е касационният довод, че от инстанцията по същество не са изложени мотиви със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК във вр. с § 2 ДОПК относно останалите две спорни констатации на ревизиращите – връзката между разходите, фактурите за които са издадени от „Маргел - М“ ЕООД, „ДСК Лизинг“ АД, „Ай Ти Бейслайн“ ООД, „ТБС Консултинг“ ЕООД, „Метафраси“ ООД, „Юнион Балкан Бизнес ЕУ“ ООД, „Си Трейд 2012“ ЕООД, HELLENIC SEAWAYS, „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, „БТПП ЦПОПКФО“ ЕООД, „Бенефит Системс България“ ЕООД, „Идънред България“ АД, „Офис Експрес Сървис“ АД, „Мото - Пфое“ ЕООД, „Алсас“ ООД, „Менклипс“ ЕООД, „Ар Енд Ти Енерджи Солар“ ЕООД, „Дабъл Ти“ ЕООД, „Спайси Тренд С“ ООД, ЕТ „Интелект - В. Ананиева“, „Карма Ди“ ЕООД, „Авиа“ ООД и „ОТП Лизинг“ ЕООД, и икономическата дейност на дружеството и начислените амортизации за активи, за които при ревизията не е доказано да се ползват за дейността на търговеца. АССГ е възприел изводите на приходните органи без да обсъди заключенията на ССчЕ и относимостта на констатациите и изводите на вещото лице към спора относно отреждането на резултатите от услугите по фактурите, издадени от изброените доставчици, в дейността на ревизирания. Липсва произнасяне и по доказателствената стойност на приетите в осз на 18.03.2025 г. и на 15.04.2025 г. писмени доказателства, сред които справка – удостоверение № 18/20.01.2025 г. на нотариус рег. № 053 по РНК във връзка с твърдението на касатора, че е наемодател на недвижимост на [улица] гр. София; на пътна книжка от 18.05.2019 г., съставена за ползването на автомобил Ленд Роувър; по договора за предоставяне на услуги по програма Multisport, сключен на 16.10.2019 г. между касатора и „Бенефит системс България“ ЕООД, данните за заети по трудово правоотношение лица, за предоставяни ваучери, услуги за превод, обучение, лизинг. Пропускът на първоинстанционния съд да извърши пълен анализ на доказателствата по делото обуславя фактическа неизясненост на спора за законосъобразността на РА в частта относно извършеното увеличение на СФР със сумата 40 758,64 лв. за 2018 г. и със сумата 39742,96 г. за 2019 г. с разходите по фактури, издадени от „Маргел - М“ ЕООД, „ДСК Лизинг“ АД, „Ай Ти Бейслайн“ ООД, „ТБС Консултинг“ ЕООД, „Метафраси“ ООД, „Юнион Балкан Бизнес ЕУ“ ООД, „Си Трейд 2012“ ЕООД, HELLENIC SEAWAYS, „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, „БТПП ЦПОПКФО“ ЕООД, „Бенефит Системс България“ ЕООД, „Идънред България“ АД, „Офис Експрес Сървис“ АД, „Мото - Пфое“ ЕООД, „Алсас“ ООД, „Менклипс“ ЕООД, „Ар Енд Ти Енерджи Солар“ ЕООД, „Дабъл Ти“ ЕООД, „Спайси Тренд С“ ООД, ЕТ „Интелект - В. Ананиева“, „Карма Ди“ ЕООД, „Авиа“ ООД и „ОТП Лизинг“ ЕООД както и в частта на извършените корекции на основание чл. 54, ал. 2 ЗКПО за периодите 2018 г. със сумата 43 563,68 лв. и за 2019 г. със сумата 42 125,61 лв. отчетени от ревизирания разходи за амортизации на активи и налага отмяна на решението, включително в частта за разноските за сумата над 200 евро юрисконсултско възнаграждение. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град с указание да се обсъдят доказателствата, относими към тези спорни констатации на ревизиращите и се извърши преценка по чл. 146, т. 4 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК на РА в цитираната част. При новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да се произнесе и по разноските в неразрешената част от спора за настоящата инстанция – чл. 226, ал. 3 АПК. Частичната правилност на решението и своевременно заявеното искане на администрацията обуславят присъждане на юрисконсултско възнаграждение на НАП в размер на 200 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение