Определение № 161 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60019/2016 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Касаторите С. С. И. и М. А. И. искат Върховният касационен съд да спре изпълнението на обжалваното решение № 335/ 23.02.2016 г. по гр. д. № 5 407/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, но като съобрази обстоятелствата, че се освободени от заплащането на държавна такса и затрудненото им материално състояние, да уважи искането безусловно; без извършване на обезпечението, което чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изисква. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира искането допустимо. То има за предмет осъдително въззивно решение, на което законът признава право на предварително изпълнение (чл. 404, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК), но изключва суспензивен ефект на касационната жалба (чл. 282, ал. 1 ГПК). Изхожда от легитимирани страни – касаторите, срещу които искът с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 20 000 3 евро е уважен с обжалваното решение. Разгледано по същество, искането следва да бъде уважено при условието, което чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК изисква, – след като касаторите представят доказателства за извършено надлежно обезпечение за присъдената сума (в този смисъл т. 1 ТР № 6/ 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/ 2014 г. ОСГТК на ВКС). За извода е без значение дали са освободени от заплащането на държавна такса и какво е тяхното материално състояние. Законовите основания за освобождаване на страна по гражданско дело от заплащане на дължимата държавна такса (ex lege или със съдебен акт) представляват изключение от правилото на чл. 71, ал. 1 ГПК, че по воденето на делото се събират държавни такси. Те са от значение за фискалните публичноправни отношения, в които влизат страните по повод конкретното дело. Изискванията на чл. 282, ал. 2 и ал. 3 ГПК са на различна плоскост. Те целят касаторът - ответник да обезпечи изпълнението на невлязлото в сила осъдително решение за парично вземане или вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение. Те представляват законово основание да се представи обезпечение пред съд по смисъла на чл. 180 ЗЗД. Когато чл. 282, ал. 2 и ал. 3 ГПК постановява да се представи обезпечение пред съд, не въздига материалното състояние на касаторите като критерий за упражненото право. Такова изискване не може да се извлече и от целта на закона – да се гарантира правото на принудително изпълнение, признато с осъдителното въззивно решение или да се обезпечат вредите, които ищецът ще търпи, ако спирането на изпълнението се окаже неоснователно. При тези мотиви съдът