Определение № 8367 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6108/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Д. Ч. от гр. София срещу определение № 16522 от 29.04.2026 г., постановено по адм. дело № 1434/2026 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № ЗСП-Д-С-ЛЮ/1836/30.10.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Люлин, и решение № 22-РД06-0146/15.12.2025 г. на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) София – град, и е прекратено производството по делото, на основание чл. 158, ал. 3 от АПК. Жалбоподателката е оспорила пред АССГ двата отказа, обективирани в заповед № ЗСП-Д-С-ЛЮ/1836/30.10.2025 г. на директора на ДСП – Люлин и решение № 22-РД06-0146/15.12.2025 г. на РДСП – София – град, като незаконосъобразни, с които същата е лишена от право на целева помощ за отопление за сезон 2025/2026 г. Иска да бъде определен конкретен срок, в който целевата помощ за отопление за сезон 2025/2026 г. да й бъде заплатена или да се отмени прекратяването на делото от първоинстанционния съд или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът по частната жалба оспорва същата като неоснователна, тъй като не съдържа никакви доводи, обосноваващи и конкретно сочещи нарушения, при които да е постановено съдебното определение. Моли частната жалба да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила определението, като правилно, обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, шесто отделение, след преценка за допустимост и основателност на частната жалба, по заявените в нея твърдения приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. След като разгледа частната жалба по същество, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на А. Ч. против заповед № ЗСП-Д-С-ЛЮ/1836/30.10.2025 г., издадена от директора на ДСП - Люлин, и решение № 22-РД06-0146/15.12.2025 г. на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София – град. При извършената проверка на редовността на жалбата съдията-докладчик е констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което с разпореждане № 6812 от 19.02.2026 г. я е оставил без движение, като е указал на жалбоподателката Ч. да отстрани допуснатите нередовности и я е предупредил, че при неизпълнение на указанията в срок, делото ще бъде прекратено. Жалбоподателката не е открита на посочения в жалбата адрес за кореспонденция. По делото е приложено съобщение в цялост, на което на 24.03.2026 г. връчителят е отразил, че адреса е посещаван на 24.02.2026 г., 04.03.2026 г. и 15.03.2026 г., като на посочените дати адресатът не е открит, залепено е съобщение на входната врата, но документите не са потърсени към този момент. С разпореждане от 25.03.2026 г. съдията–докладчик по първоинстанционното дело е наредил връчване по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК на разпореждането от 19.02.2026 г. На 09.04.2026 г. е удостоверено залепване на уведомление за съдебния акт по чл.18а, ал. 9 от АПК на входната врата на [адрес], [жк], на 01.04.2026 г., като с него е определен едноседмичен срок за явяване в канцеларията на Административен съд – София град за получаване на съдебното разпореждане. Страната е предупредена, че ако не се яви в този срок, съобщението, с книжата към него, ще се приложат по делото и ще се считат за редовно връчени. А. Ч. не се е явила в срока по чл. 18а, ал. 9 от АПК, поради което съобщението е счетено за връчено с изтичането на срока за получаването му в канцеларията на съда – 09.04.2026 г. Считано от този момент е започнал да тече 7-дневният срок за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането, който срок е изтекъл на 17.04.2026 г., петък, присъствен ден. Съдът е приел, че жалбоподателката е надлежно уведомена по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, след като не е била намерена на адреса, посочен по делото, който е и постоянния адрес, което обстоятелство не е спорно. След като е констатирал, че жалбоподателката не е изпълнила указанията в определения срок, съдът е счел, че жалбата като нередовна следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено, в резултат на което е постановил оспореното определение. Определението е валидно, допустимо и правилно. В чл. 158, ал. 1 от АПК е уредено, че когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 и 3 и чл. 151, съдията–докладчик я оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. Съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба, ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик. Съдът правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 158, ал. 3 от АПК е упражнил правомощията си и е оставил без разглеждане подадената жалба от А. Ч. против заповед № ЗСП-Д-С-ЛЮ/1836/30.10.2025 г., издадена от директора на ДСП - Люлин, и решение № 22-РД06-0146/15.12.2025 г. на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София-град, след като в дадения от съда 7-дневен срок от съобщението нередовностите на жалбата й не са отстранени. Съгласно правилото на чл. 18а, ал. 9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. В случая посоченото правило е спазено. На адреса на жалбоподателката не е намерено лице, което да получи книжата, поради което правилно първоинстанционният съд е разпоредил съобщаването да се извърши чрез залепване на уведомлението. Изложените от жалбоподателката доводи, че не е за вярване, че рамките на един месец три пъти е посещаван дома й и все не е била открита, че са залепени уведомления за съобщенията и не ги е видяла, както и че никога в пощенската кутия не е намирала уведомление или разписка, са голословни и не могат да обосноват различен извод по отношение на редовността на връчването на съобщението по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Освен това следва да се има в предвид обстоятелството, че в самата частна жалба същата потвърждава, че е намерила залепено на вратата на входа, в който живее, съобщението от 04.03.2026 г. Изрично от длъжностното лице е отразено, че Ч. не е открита на адреса. Посочените действия са извършени от длъжностно лице в това му качество и удостоверяват редовно връчване в хипотезата на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Ето защо, с оглед отразеното от съдебния служител, правилно решаващият съд е приел, че връчването е редовно. В указания от съда срок жалбоподателката не е изпълнила задължението си да отстрани констатираните нередовности на жалбата. Предвид изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,