Определение № 12720 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3661/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Г. В. В. за отмяна на влязло в сила Определение № 848 от 21.08.2023 г. по адм. дело № 40/2023г. по описа Административен съд – Ловеч, с което е оставено без уважение искането за предоставяне на безплатна правна помощ по делото. Направено е искане за освобождаване от държавна такса за настоящото производство, което е уважено от състава на АС Ловеч с Разпореждане № 591 от 20.03.2024 г.. Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира искането за недопустимо, като насочено срещу съдебен акт, неподлежащ на отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на Г. В. против ГДИН за обезщетение по ред на Закона за защита на личните данни за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, във връзка с твърдения за незаконосъобразно обработване на личните му данни при изпълнение на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна“, изразяващо се в постоянно видеонаблюдение и видеозаписване. С Определение № 848/21.08.2023 г. съдът е оставил без уважение искането на Г. В. за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. от ГПК. Определението е обжалвано с частна жалба, по която е образувано адм. дело № 363/2023 г. на Административен съд – Ловеч, тричленен състав. С Определение от 29.01.2023г. е оставено в сила Определение № 848/21.08.2023г. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява искането като недопустимо по следните съображения: Определението, чиято отмяна се иска е постановено по искане за предоставяне на правна помощ във връзка с искова молба по Закона за защита на личните данни за неимуществени вреди в размер на 35 000 лева, във връзка с твърдения за незаконосъобразно обработване на личните му данни при изпълнение на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна“, изразяващо се в постоянно видеонаблюдение и видеозаписване Определението, чиято отмяна се иска не е измежду определенията, които подлежат на отмяна. Съгласно чл.237, ал.1 АПК на отмяна подлежат определенията и разпорежданията, с които се прегражда развитието на делото. Определението, с което се отказва предоставяне на правна помощ, както и определението, с което то се оставя в сила, не преграждат развитието на делото. Правото на защита на Г. В. не е било нарушено, делото е разгледано по същество от съда, събрани са необходимите доказателства. Интересите на ищеца са били защитени в достатъчна степен, предвид засиленото служебно начало в административния служебен процес. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Също така при разглеждането на делата от административен характер действа принципът на служебното начало, залегнал в разпоредбата на чл. 9 АПК. Съдът служебно събира всички относими по делото доказателства, от които да направи изводите си за прилагане на закона. Искащият отмяната е освободен и от приподписване на касационната жалба съгласно чл.212, ал. 2 от АПК. По изложените съображения искането за отмяна на цитираното определение е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него производство да се прекрати. По тези съображения и на осн. чл. 249 АПК вр. с чл.159, т.1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение