Определение № 7759 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6137/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Д. Р., чрез адвокат Ройнов, против определение №4186/10.05.2024г. по адм. дело №150/2023г. по описа на Административен съд Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи, че обжалваното определение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Претендира присъждане на разноските направени за касационното обжалване. Ответникът Общински съвет Кричим, чрез адв.Стойчев, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалбата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд Пловдив оставя без разглеждане жалбата на Б. Д. Р., против решение № 265, взето с протокол № 37 от 19.12.2022 г. на ОбС – Кричим, с което е одобрено изменение на ПУП-ПУР за изменение на част от уличната регулация между осови точки от о.т.468 до о.т.487 по РП на гр.Кричим и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателят като съсобственик на ПИ с идентификатор № 39921.502.124, стар номер 69 по плана на гр.Кричим, не е сред заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, поради което за същия не е налице правен интерес от оспорването. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Имотът на жалбоподателя не е предмет на плана; не е съседен на имота предмет на процесната заповед, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; не е имот през улица с процесния с допуснати намалени разстояния, нито е съседен на имот, предмет на плана, чието предназначение се променя; нито по отношение на него с плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В случая не е налице нито една от тези хипотези. Приетата СТЕ е констатирала, че съгласно КККР – в ПИ с идентификатор 39921.502.124 попадат УПИ I -61, УПИ II-69, УПИ III-69 и УПИ IV-69, кв.130 по РП от 1996 г. Останалата част от имот пл.№ 69 попада в улица с идентификатор 39921.502.133. Съгласно влезлият в сила регулационен план /РП/ на гр.Кричим от 1996 г., действащ и към момента, идентичен с РП от 1982 г., за имот пл. № 69, кв.130, северната част на имота е отредена за улица, определена с о.т.468 до о.т.487. Процесното изменение на ПУП-ПУР за изменение на част от уличната регулация между осови точки от о.т.468 до о.т.487 по РП на гр.Кричим е идентично с действащия РП от 1996г. и не предвижда друго засягане на имота на частния жалбоподател, съответно за него не възниква и правен интерес от оспорването му. Жалбоподателят, след 1996г. и до постановяване на процесното решение, не се е възползвал от възможностите по чл.208, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗУТ. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото Административен съд Пловдив постановява определение в съответствие с материалния закон. Неоснователно е възражението, наведено с касационната жалба, че с процесната заповед се засяга имота на касатора. Това засягане е било предвидено с влезлия в сила РП на гр.Кричим от 1996 г., а не с обжалваната заповед. Това, че регулацията по влезлия в сила и действащ РП не е приложена по отношение имота на касатора, не обосновава правен интерес от оспорване на процесната заповед. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, на касатора не се дължи присъждане на претендираните разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,