Решение № 7827 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1685/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 1249/23.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Разград, постановено по адм. дело № 177/2025 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо изх. № 02-170-2600/1186 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 (УП изх. № 02-170-2600/1186 от 01.06.2025 г., УП) на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която на „ССОЗ-КЛАС“ ООД е отказано финансово подпомагане със сума в общ размер на 166 614.55 лева, представляваща цялата поискана субсидия по интервенция „Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП)“ за кампания 2023, по заявление УИН 17/010823/30870 от 20.07.2023г.; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от земеделския производител заявление за подпомагане, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона; определен е, на основание чл. 174 АПК, 60 (шестдесет) дневен срок за издаване на административния акт; Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че УП е издадено от компетентен орган, че отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и съдържа всички реквизити на индивидуален административен акт, че УП е уведомление до кандидата за извършената оторизация и изплатени суми, в съответствие с разпоредбите на чл. 11а, ал. 1, т. 9, чл. 28, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 87 и чл. 88 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10.03.2023 г.). Подробно разяснява фактическата обстановка и приложимата нормативна уредба. Обобщава, че ДФЗ е отказал цялата заявена от „ССОЗ-КЛАС“ ООД сума, тъй като са били нарушени условията за допустимост по интервенцията. Конкретни допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон не се сочат от касатора. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Мехмедова. Ответникът по касация – „ССОЗ-КЛАС“ ООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Маринов. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решаващият съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е установил следното от фактическа страна: „ССОЗ-КЛАС“ ООД е регистриран земеделски производител/стопанин по смисъла на § 1, т. 1 и т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПЗП. На 20.07.2023г. по заявление УИН 17/010823/30870 е заявил подпомагане под формата на директни плащания по интервенции, обвързани с площ за кампания 2023 г., в това число и по интервенция Еко-НИП. За Еко-НИП, Практика 1, е участвал с парцели в различни землища, всеки индивидуализиран с посочване на номер на БЗС, номер на парцел от ИСАК, код култура, площ. Общо заявената за подпомагане площ по схемата е 1656.98 ха. Общата искана сума за подпомагане е 166 614.55 лева. Попълнил е и подписал Декларация от 15.12.2023 г., ведно с Опис по образец на разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита по Еко - НИП за Практика 1. С декларацията потвърдил, че приема правилата и е запознат с изискванията на интервенциите, за които кандидатства. Декларирал, че не е използвал недопустими продукти за растителна защита за заявените площи за подпомагане по тази интервенция, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат или от първа професионална категория за употреба. В Таблица 2 от декларацията в табличен вид е описал документите, доказващи закупените продукти за растителна защита по интервенцията, като сред посочените в описа препарати са Пропулс и Бутизан – приложени Фактура № 14420 от 08.09.2022г., включваща закупен препарат Бутизан 400 СК и Фактура № 8522 от 27.04.2023г., включваща закупен препарат Пропулс 250 СЕ. Държавен фонд „Земеделие“ е изискал от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) списък на разрешените за употреба в България продукти за растителна защита (ПРЗ) с посочване на тези, които съдържат глифозат и тези от първа професионална категория. В отговор е получено писмо изх. № ПРЗ-314/25.04.2024 г. с приложена извадка от публикувания списък на разрешените за употреба ПРЗ, актуална за месец юли 2023 г., от която се установява, че препаратът Бутизан 400 СК не е тотален хербицид, но е от първа професионална категория за употреба. Препаратът Пропулс 250 СЕ също е от първа професионална категория. От Заповед № РД 11-1857 от 07.08.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ съдът е установил, че се изменя Удостоверение № 01068, издание: 2/04.09.2013г. за пускане на пазара и употребата на ПРЗ Бутизан 400 СК, като промяната не засяга съдържащото се активно вещество метазахрол – 400г/л. Функцията на продукта се заменя от „хербицид“ на „хербицид със системно действие“ и категорията на употреба се заменя от „първа“ на „втора професионална“. Определен е шестмесечен период, считано от датата на издаване на заповедта, за продажба и разпространение и още една година за съхранение и употреба на съществуващите наличности от препарата, етикиран в съответствие с измененото удостоверение. На 01.06.2025г. е издадено процесното УП изх. № 02-170-2600/1186 на изпълнителния директор на ДФЗ, чието съдържание решаващият съд е възпроизвел в решението си. От таблиците към УП съдът е установил, че размерът на финансовото подпомагането по Еко-НИП е диференцирано според типовете земеползване на заявените за подпомагане по схемата парцели – обработваеми земи (ОЗ), трайни насаждения (ТН) и постоянно затревени площи (ПЗП), като на кандидата е отказано поисканото подпомагане за всички заявени типове земеползване. В рамките на съдебното следствие съдът е изслушал и приел съдебно агротехническа експертиза (САтЕ). От същата е установил, че „ССОЗ-КЛАС“ ООД е закупил ПРЗ Бутизан 400 СК и Пропулс 250 СЕ. Вещото лице не е установило налични количества от закупените препарати при посещение в склада на дружеството в гр. Завет. Въз основа на извършена проверка в Дневника за проведени растителнозащитни мероприятия за стопанската 2022/2023 година, воден от „ССОЗ-КЛАС“ ООД, вещото лице е установило, че препаратът Бутизан 400 СК е използван еднократно за пръскане на 10.09.2022г. на култура рапица върху обща площ от 28 339.76 дка, съответно препаратът Пропулс 250 СЕ е ползван също еднократно на 08.04.2023г. за пръскане на същата култура рапица върху същите площи. Препаратът Бутизан 400 СК се използва наесен, следсеитбено, като представлява хербицид, ползва се срещу едногодишни широколистни и житни плевели, при рапица и е бил първа професионална категория със срок до 31.07.2023г. За препарата Пропулс 250 СЕ вещото лице е уточнило, че се използва напролет, по време на вегетацията на растенията, като представлява фунгицид, използва се при отглеждане на рапица и към датата на пръскане е бил първа професионална категория със срок до 31.07.2023г. При разпита в съдебно заседание, съдът е посочил, че вещото лице е уточнило, че описаните в заключението площи са били заявени по схемата Еко-НИП и препаратите са използвани единствено и само по отношение на културата рапица, която е едногодишна култура, т.е. не е трайно насаждение. При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата, съгласно чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, съдържа текстова и таблична част, подписан е от издателя си с валиден електронен подпис към датата на издаване на акта. Приел е, че писмото не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на акта. Посочил е, че според съдържанието на Приложения 19.1, 19.2 и 19.3 към УП може да се приеме, според табличната и пояснителната част, че в процесния случай е отказано подпомагане по еко схемата единствено въз основа на декларацията за закупените от жалбоподателя препарати, сред които са Пропулс 250 СЕ и Бутизан 400 СК от първа професионална категория на употреба, поради което са неподходящи за прилагане на площите и за отглеждане на културите по заявената от кандидата за прилагане земеделска Практика 1. Посочил е, че същевременно по отношение на приложеното намаление/отказ на субсидията са посочени различни основания. Липсва посочено право основание за постановения пълен отказ за подпомагане. Посочил е, че от Приложенията 19.7, 19.8 и 19.9 също не ставало ясно въз основа на какви фактически обстоятелства, поради каква причина и на какво основание е отказано в пълен размер финансовото подпомагане, диференцирано според типовете земеползване и връзката им с недопустимите за прилагане ПРЗ, които от доказателствата по делото се е установило, че са ползвани само върху площите с рапица. Посочил е, че преди да издаде уведомителното писмо административният орган не е извършил дължимата проверка на дневника за растителна защита и торене, воден от жалбоподателя, съобразно изискванията на чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3/2023г., а тази проверка е необходима за преценка на правото на подпомагане. Решението е правилно като резултат по следните съображения: Фактическите установявания на съда кореспондират на събраните по делото доказателства и не се оспорват от страните. Правилен е изводът на съда, че УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Неправилно съдът е приел, че административният орган е допуснал нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. е., че административният акт не е мотивиран. От посоченото в Приложение 19 „Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП)“, таблица 19.1 „Подадена ли е декларация по Еко-НИП и има ли съответствие между данни от декларацията в СУЕ и декларираните и заредени данни в ИСАК“, таблица 19.2 „Таблица на използваните продукти“ и таблица 19.3 „Таблица с неспазени ЗИУ 7, ЗИУ 8 и условията за допустимост по интервенцията“ (таблиците и поясненията към тях) се установява, че подпомагането е отказано поради установено от декларация по чл. 46, ал 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. използване (закупуване) на ПРЗ от първа професионална категория - Пропулс 250 СЕ и Бутизан 400 СК, като не е спазено изискването да са използвани ПРЗ подходящи за Практика 1. Прието е от административния орган, че е налице хипотезата на чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Като правно основание за постановения отказ са посочени разпоредбата на чл. 88, т. 7 във връзка с чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Следователно таблиците и поясненията към тях в Приложение 19 към УП съдържат фактическите и правни основания за постановения отказ от финансиране. Дали тези фактическите основания отговарят на действителното фактическо положение и дали са подведени под съответстващата им правна норма е въпрос на преценка дали правилно е приложен материалният закон, както и дали са спазени административнопроизводствените правила при установяване на относимите факти от страна на административния орган. Правилен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да даде възможност на земеделския стопанин, кандидатстващ за подпомагане по Еко-НИП, да докаже дали е прилагал земеделски практики, подходящи за заявената Практика 1, чрез представянето на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия. В чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в приложимата ѝ редакция (преди изменението с бр. 47/04.06.2024 г. на основание § 50 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции) е предвидено, че кандидатите по еко схемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки, като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. В чл. 41, ал. 3, изр. първо от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция, е предвидено, че земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция, е посочено, че размерът на помощта по еко схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. Следователно, за да се предостави подпомагане е необходимо представянето от страна на земеделския стопанин както на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, така и на разходооправдателните документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Съответно административният орган дължи проверка както на разходооправдателните документи, така и на дневниците за растителнозащитни мероприятия, по аргумент от чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. По делото от ДФЗ е останало недоказано как е осигурена възможност на земеделските стопани, заявили подпомагане по Еко-НИП, да представят пред фонда дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия, за да могат същите да бъдат проверени. В тази връзка същественото нарушение на административнопроизводствените правила се изразява в липсата на уреден механизъм и ясни указания за кандидатите за подпомагане по интервенция Еко-НИП как следва да доказват спазването на изискванията за практиката, по която са заявили подпомагане. В случая изпълнителният директор на ДФЗ преди издаване на акта е извършил проверка само на разходооправдателните документи и е отказал подпомагане само въз основа на посоченото в декларацията по чл. 46 от ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. В образеца на декларацията, текстът „Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“ е подвеждащ и при липса на дадени ясни указания към земеделските стопани как следва да се отговори, ако няма да се използват забранени ПЗР (с „ДА“ или с „НЕ“), декларираният отговор, в случая „НЕ“ не може да се тълкува еднозначно. Поради това неправилно административният орган е изградил констатациите си само въз основа на посоченото в декларацията и представените разходооправдателни документи. Административният орган е бил длъжен да предвиди възможност за представянето на дневника за проведените растителнозащитни мероприятия на кандидата за подпомагане по Еко-НИП, за да извърши проверка от документите по чл. 41, ал. 3 Наредба № 3 от 10.03.2023 г., дали са приложени земеделските практики по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (в случая Практика 1 – т. 1 и т. 2). От разясненията под Таблица 19.1 и Таблица 19.2 въобще не е ясно кога (извън случаите при извършена проверка на място, каквато безспорно на „ССОЗ-КЛАС“ ООД не е извършвана) следва да се проверява дневника за проведени растителнозащитни мероприятия и торене и защо не следва винаги да се проверява. Само от закупуване на ПРЗ не може да се направи категоричен извод, че същият е използван и върху площите заявени за подпомагане по Еко-НИП, при положение, че по други интервенции, употребата на този препарат не е забранена. Наредба № 3 от 10.03.2023 г. посочва как се установява спазването на изискванията на еко схемата – Еко-НИП и в случая административният орган не е направил преценката си съобразно изискуемите от нормативната уредба документи. При това положение след връщане на преписката административният орган следва да укаже на земеделския стопанин да предостави Дневника за проведени растителнозащитни мероприятия и торене, за да извърши проверка по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в относимата за кампания 2023 г. редакция, дали заявените площи са допустими за подпомагане, съответно дали земеделският стопанин спазва изискванията на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., в относимата за кампания 2023 г. редакция. Този извод не се променя от установеното в хода на съдебното производство използване на забранен ПРЗ върху площи засети с рапица, предвид предвиденото в чл. 41, ал. 4 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., съгласно която плащането по еко схемата по ал. 1 е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 и е диференцирано според типовете земеползване - за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи. Това изрично е посочено и в разясненията под Таблица 19.1 „Подадена ли е декларация по ЕКО-НИП и има ли съответствие между данни от декларацията в СЕУ и декларираните и заредени данни в ИСАК“. Според разясненията под тази таблица, в нея следва да са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Пак според това разяснение за тези площи ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., когато кандидатът за подпомагане не отговоря или не е спазил изискванията, определени в глава втора от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Отделно от това от доказателствата по делото се установява, че препаратът Бутизан 400 СК е ползван през предходната селскостопанска година и преди приемането на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. По делото между страните не се спори, че „ССОЗ-КЛАС“ ООД е заявило подпомагане по Еко-НИП за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи. След като наредбата предвижда разделяне на подпомагането според типовете земеползване, то органът е дължал преценка и неподходящия ПРЗ за Практика 1 върху площи от какъв тип земеползване са ползвани и съобразно с това да се произнесе. Поради това след връщане на преписката на органа за ново произнасяне по заявлението на „ССОЗ-КЛАС“ ООД следва да се извърши и тази преценка. Цитираните в касационната жалба разпоредби от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013, наричан за краткост „Регламент (ЕС) 2021/2115“ не са посочени като основание за постановения пълен отказ от подпомагане, което е било дължимо от органа, ако това е основанието за постановения пълен отказ от подпомагане. Разпоредбата на чл. 87 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., с която в съдебно производство се обосновава постановения пълен отказ от подпомагане, не е посочена като правно основание за постановения отказ в УП. Отделно от това от цитираните разпоредби не се установява защо следва да се приеме, че законосъобразно е отказано цялостно подпомагане по интервенция Еко-НИП. Установено е в хода на производството, че върху площите засети с рапица е ползван ПРЗ неподходящ за заявената Практика 1 (както се посочи по-горе Бутизан 400 СК е ползван през предходната селскостопанска година и преди приемането на Наредба № 3 от 10.03.2023 г.). В съответствие с чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., която предвижда и възможност за намаляване на плащането, а не за пълен отказ, и предвид чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., на която разпоредба се е позовал от УП, административният орган неправилно е отказал изцяло подпомагането (и за трите вида земеползане). По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски би била основателна ако бе доказана. Въпреки направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски, доказателства за реално направени такива не са представени по делото, поради което искането не може да бъде уважено и разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение