Определение № 7341 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6578/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Е. Г. П. от гр. Русе против Определение №1672/27.05.2025 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело №369/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалба от Е. Г. П. срещу Решение № 2153-17-48 от 28.04.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Русе, с което е уважена жалба с вх. №1012-17-169 от 03.04.2025 г. по описа на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Русе и е отменено Разпореждане №12 от 17.02.2025 г. на органа по „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Русе, както и е прекратено производството по адм.дело № 369/2025 г. по описа на Административен съд Русе. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. второ АПК. Касаторът счита, че има правен интерес от оспорване на решението на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Русе. Поддържа, че след връщане на преписката, ръководителят на пенсионното осигуряване се произнесъл с Разпореждане № 22 от 09.05.2025 г., с което била изменена само пенсията за осигурителен стаж и възраст, но не и добавката за учителски стаж. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на правния спор. В срока по чл. 232 АПК е постъпило писмено становище от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Русе, в което се заявява неоснователност на касационна жалба и правилност на определението на първоинстанционния административен съд. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от заинтересовано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С оспореното определение на Административен съд Русе е оставена без разглеждане жалбата от Е. Г. П. срещу Решение № 2153-17-48 от 28.04.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Русе, с което е уважена жалба с вх. №1012-17-169 от 03.04.2025 г. по описа на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Русе и е отменено Разпореждане №12 от 17.02.2025 г. на органа по „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Русе, както и е прекратено производството по адм.дело № 369/2025 г. по описа на Административен съд Русе. За да се произнесе в този смисъл съдът е установил, че Е. Г. П. от гр.Русе е подала заявление за отпускане на пенсия вх.№ 2113-17-1869 от 17.10.2024 г. на основание чл. 68, ал. 1- ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Разпореждане № 16 от 28.11.2024 г. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер. С Разпореждане №12 от 17.02.2025 г. пенсията е изменена в действителен размер. Срещу разпореждането е подадена жалба с вх.№ 1012-17-169 от 03.04.2025 г., с която жалбоподателката моли да бъде преразгледан трудовия й стаж, в частта му относно педагогическия стаж, който според нея е 25,8 месеца и моли да получава добавка от Учителския пенсионен фонд. Към жалбата е приложено удостоверение УП - 3 от Сдружение „Спортен клуб кану-каяк“- гр. Русе. С Решение № 2153-17-48 от 28.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, е уважена жалба с вх. №1012-17-169 от 03.04.2025 г. и е отменено Разпореждане №12 от 17.02.2025 г. на органа по „ПО“ при ТП на НОИ - Русе, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. От правна страна първоинстанционният съд приема, че жалбоподателката няма правен интерес от оспорване на процесния административен акт, тъй като с него е постигнат целения позитивен правен резултат. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Видно от съдържанието на Решение № 2153-17-48 от 28.04.2025 г., директорът на ТП на НОИ – Русе е констатирал, че стажът за периодите: 01.01.1980 г. - 01.02.1993 г., 01.09.1993 г. - 01.09.1997 г. и 12.01.2010 г. - 07.09.2010 г. е положен на длъжност „треньор“, но същият касае периоди преди изменението на Списъка на длъжностите, за които се признава учителски стаж по смисъл на чл.19, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж(НПОС) в изменението му към 23.04.2018 г., поради което този стаж не следва да бъде зачетен за учителски по смисъл на чл.19 НПОС. За учителски стаж е зачетен осигурителният стаж за периодите от 01.09.1997 г. до 28.01.2009 г. - 11г. 04м. 27д. и от 05.09.2012 г. до 17.10.2024 г. - 12г. 01м. 12д. Общият осигурителен стаж, положен на учителска длъжност според органа е 23г. 06м. 09д. Директорът на ТП на НОИ - Русе приема, че този стаж не отговаря на изискуемия по чл.69в, ал.1 КСО учителски стаж за жените - 25г.и 08м., поради което не се следва отпускане на добавка по чл. 69в, ал. 3 КСО. Органът сочи, че при отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.03.1993 г. до 01.09.1993 г. не е зачетен осигурителен стаж, тъй като същият не е приключен правилно съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и осигурителния стаж. При тези данни има спор по делото за действителния общ осигурителен стаж на П., положен на учителска длъжност и съдът е следвало да се произнесе по този спор, още повече, че в жалбата си до Административен съд Русе Е. Г. П. изрично заявява, че обжалва Решение № 2153-17-48 от 28.04.2025 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Русе, единствено в частта относно отричане правото й на добавка по чл. 69в, ал. 3 КСО. Горното налага извода, че оспореният административен акт не е изцяло позитивен за неговия адресат и в частите, в които, с него се засягат законни права и интереси на лицето, съдът е следвало да разгледа спора по същество. Поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила оспореното определение на Административен съд Русе се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съдебен състав от същия съд, за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение