Решение № 12072 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8149/2016 г.

Решение № 12072 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8149/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. В. и Я. В. А. срещу решение № 1011/3.05.2016 г. на Административен съд В. по адм. д. № 2982 по описа за 2015 г. С решението е отхвърлена жалбата на С. В. В. срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000314001935-091-001/27.05.2015 г., потвърден с Решение № 395-1 от 19.08.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП за допълнително установени задължения на наследодателя на касаторите - В. Я. В., както следва: данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 2012 г. - 673,89 лв. и лихви - 142 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 2013 г. 1581,90 лв. и лихви 172.62 лв. Касаторите считат решението за нищожно, недопустимо и неправилно, поради съображения, които съдът квалифицира като такива за нарушение на материалния закон и необоснованост. По същество касаторите сочат, че неправилно е прието наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Считат за неправилни изводите относно спестените от ревизираното лице средства и относно погасяването на банков кредит и два договора за заем. Твърдят, че неправилно съдът не е кредитирал свидетелските показания. Поради това молят решението, и съответно РА, да бъдат отменени. Не претендират разноски. Ответникът-директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. оспорва касационната жалба. Представя доказателства за подписване на РА с електронен подпис, което не е било спорно в процеса. Претендира разноски в размер на 409,92 лв. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С оспорения пред Административен съд В. ревизионен акт са установени задължения за внасяне в размер общо на 2 255,79 лв. главница и 314,62 лв. лихви, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2013 г. Пред първоинстанционния съд е установено, че през ревизирания период ревизираното лице В. Я. В., починал след издаване на РА, е пенсионер, вдовец. В хода на ревизията е установено превишение на разходите над приходите за 2012 г. в размер на 6729,86 лв.; за 2013 г. е установено превишение на касовите разходи над касовите приходи на ревизираното лице в размер на 16342,97 лв. Съдът е приел, че за процесните периоди от време В. В. е предоставил заеми на значителна стойност, надвишаващи декларираните от него приходи, което е достатъчно за да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 122 ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по особения ред. Преценено е, че освен приходи от пенсия и рента, лицето не разполага с други източници на средства, а влогът от 11458,42 лв. не е изтеглен, поради което не е включен в паричните потоци. Въз основа на представените доказателства от земеделски кооперации е определен размерът на получените приходи от тях. Отчетени са разходи по погасяване на револвиращ заем от 29.10.2012 г., като е прието, че той е погасяван от ревизираното лице, а не от негови близки. Съдът е отчел, че ревизираното лице, респективно неговите наследници са твърдяли противоречиви факти в хода на извършваните им ревизии и в съдебното производство относно това на кого са предоставени средствата от кредита. От друга страна дъщерята на ревизираното лице, касатор в настоящото производство - С. В., на която също е съставен РА, не е декларирала разходи за погасяване на кредит. Съдът е счел за недоказани твърденията за притежавани налични средства към 1.11.2012 г. в размер на 39271,15 лв в брой от спестявания, наем на земеделска земя, пенсия, банкови влогове, изтеглен заем от П. К., тъй като не е било възможно В. В. да спестява всичките си доходи, без да прави разходи за живот. Посочено е, че не са били представени доказателства за наличие на спестени средства от трудови доходи, отглеждане на животни, от получено наследство, от продажба на продукция от частно стопанство, от наеми на квартиранти. Не е признат като приход върнат заем от И. В. в размер на 15000 лв. на 16.09.2012 г., тъй като в разписката от 16.09.2012 г. е посочено, че тя представлява неразделна част от договор за заем от 3.06.2013 г. и е антидатирана. Съдът е приел, че е налице противоречие в показанията на свидетелите и даваните обяснения в хода на ревизията, а освен това, че липсват и доказателства ревизираното лице да е разполагало със сумата 15000 лв към момента на твърдяното даване на заема. Не е признат като приход върнат заем от "Герисима 69" ЕООД съгласно РКО от 3.01.2013 г., тъй като ревизираното лице е дало писмени обяснения на 21.08.2013 г., че към същата дата заемът не му е върнат. От извършена проверка на сметка 501 Каса в счетоводството на посоченото дружество е установено, че то не разполага с 9 900 лв. към 3.01.2013 г. Съдът е отчел, че за сключване на заема и предаване на сумата не са били представени доказателства;, че няма данни ревизираното лице да е разполагало със заетите средства, че в хода на ревизията то е заявило, е заемът не му е върнат, а в счетоводството на ревизираното лице не е отразено получаването и връщането на заема. По тези съображения АСВ е отхвърлил жалбата на С. В. В. срещу процесния РА. Крайните изводи на Административен съд В. се споделят от касационната инстанция. Решението е валидно и допустимо. Следва да се отбележи, че съдът неправилно е конституирал като жалбоподател другата наследница на В. Я. В. - Я. В. А., която не е оспорвала РА. Независимо от това, налице е основание за участието на последната в процеса, като заинтересована страна, а решението има действие по отношение на нея. Поради това подадената от Я. А. касационна жалба е допустима. Решението е правилно като краен резултат, като наведените от касаторите касационни основания не са налице. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай изтъкнатите в ревизионния акт основания са тези по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. От значение при данъчното облагане са реалните доходи на ревизираните лица, за получаването на които са представени доказателства. Ето защо касационният довод, че съдът не е отчел трудовия стаж и възрастта на ревизираното лице са неоснователни. Само въз основа на тези обстоятелства не може да се направи извод за налични спестявания в брой на ревизираното лице, именно тъй като към датата на започване на ревизията В. В. е бил на 80 години и следователно пенсионер от дълго време, във влошено здравословно състояние. При тези данни, установения размер на пенсията му и доходите от рента и наем и липсата на доказателства за други доходи, вероятността лицето да има спестявания, и то в твърдяния размер, категорично не е подкрепена с доказателства. Доказателствата за изтеглени средства от банка в голям размер през 1999 г. не са достатъчни за да се приеме, че част от тези средства са били налични 15 години по-късно. В допълнението към касационната жалба се сочи, че са неправилни изводите относно рентата и наемите, получавани от ревизираното лице, без да се конкретизира на какво почива това твърдение. В хода на ревизията са събрани доказателства, изходящи от съответната земеделска кооперация, относно размера на рентата и наемите и те са залегнали в приходната част на паричните потоци. Относно обстоятелството кой и кога е погасявал кредитите на ревизираното лице са представени преводни нареждания, в които е посочено името на В. В.. Впрочем, в допълнението към касационната жалба се сочи погасяване на кредити към "Инвестбанк" АД, каквито ревизираното лице не е имало. Неоснователни са и касационните доводи във връзка с твърдяното връщане на заемни средства. Правилно съдът е отчел разминаванията в твърденията на В. В. по повод проверките, извършени му във връзка с ревизии на негови близки. Впрочем, и в хода на съдебния процес, процесуалният представител на С. В. твърди, че В. В. е върнал паричен заем в размер на 15200 лв на И. В. П., а не обратното; както и че "не са налице законовите основания за непризнаване на върнат заем на 3.01.2013 г. на "Герасима 69" ЕООД", докато всъщност спорният въпрос е дали И. П. и дружеството са върнали дадените им заеми. Разписката за получена сума от И. В. П., свекърва на С. В., са представени за пръв път на 21.01.2015 г., след нейната смърт, като при проверката, извършена на П. те не са били представени. В разписката за върната сума от 16.09.2012 г. е посочено, че тя е неразделна част от подписания договор за заем от 3.06.2013 г., докато разписката за получена сума и договора за заем са от 22.09.2002 г. Показанията на свидетеля В., съпруг на С. В. и лице от кръга на посочените в чл. 172 ГПК, са недопустими в частта за погасяване на задължението по договора за заем, тъй като е налице писмен договор за заем - чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. По отношение на заемите, дадени на "Герисима 69" ЕООД ревизираното лице е заявило, че те не са му върнати, след което е променило твърденията си. В счетоводството на дружеството обаче не е отчетено нито получаване, нито връщане на заема. При тези данни правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания и частните свидетелстващи документи с недостоверна дата. Решението е постановено при спазване на процесуалните правила, като след изясняване на фактическата обстановка, въз основа на която са направени обосновани изводи, правилно е приложен материалният закон. Поради това следва да бъда оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски на ответника за настоящата инстанция в размер на 409,92 лв, на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение