Определение № 8325 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7203/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от П. П. В. от гр. София, чрез адв. Добрев, против Разпореждане № 19822 от 21.05.2026 г., постановено по адм. д. № 13514/2025 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ). С частната жалба се настоява, че обжалваното разпореждане е недопустимо, което твърдение се извежда от мотивите на съдебния акт, като се твърди, че е налице противоречие между изложените мотиви и постановения диспозитив. От друга страна, се прави оплакване, че разпореждането е неправилно. Направено е позоваване на чл. 186 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, че лишеният от свобода се освобождава въз основа на нареждане на началника на затвора, поради което отказът или бездействието на началника на затвора да издаде такова нареждане води до продължаване фактическото задържане на лицето. При тези доводи за неправилност на съдебния акт се иска отмяната на разпореждането и постановяване на акт, с който да бъде разпоредено незабавно прекратяване действията на затворническата администрация по задържането на лицето или да бъде върнато делото със задължителни указания при произнасянето по същество. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), не е представено възражение по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по искова молба на П. П. В. от гр. София срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с посочено правно основание по чл. 250 от АПК. Отправено е искане П. П. В. да бъде освободен от Затвора – [населено място]. Обжалваното разпореждане е постановено, след като с Определение № 3351/ 24.03.2026 г. по адм. дело № 2358/ 2026 г. на ВАС е отменен предходният акт на съда, с който е оставена без разглеждане исковата молба и е прекратено производството по делото, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и са дадени указания на съда да остави исковата молба без движение, като укаже на страната в 7- дневен срок от съобщаването отново да уточни искането си до съда и да заяви дали търси защита по реда на чл. 416, ал. 8 от НПК и дали твърди, че присъдата или определението са приведени в изпълнение без правно основание или се твърди, че се изпълнява наложено наказание над определения срок или размер по смисъла на чл. 2, ал. 1,т. 6 от ЗОДОВ, съответно съдът да прецени дали в случая началникът на затвора извършва административна дейност или не, съответно налице ли е фактическо бездействие при осъществяване на административна дейност или не, за да се обоснове дали делото е подведомствено на административните съдилища или не. Съдът е изпълнил дадените му указания, като е оставил без движение производството и е указал на лицето да уточни исковата си молба. След подадени от процесуалния представител на П. В. уточнения, че поддържа претенцията си по чл. 250 от АПК, с обжалваното пред настоящия състав разпореждане съдът се е произнесъл по същество на искането, като го е отхвърлил като неоснователно. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав споделя изцяло изводите на съда и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Според жалбоподателя налице е незаконосъобразно фактическо действие на началника на затвора, тъй като задържането му в Затвора – [населено място] съставлява продължаващо и към момента фактическо действие, което не се основава на конкретен акт (няма правно основание), продължава след изтичане на присъдата му и пряко засяга негово основно право - на лична свобода и свободно придвижване. За да отхвърли искането, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 250 АПК дава средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице от администрацията на органа. Продължил е, че за да е допустимо искането по чл. 250 АПК, е необходимо твърдяното фактическо действие да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита, като за да се постанови позитивен краен акт за искателя, е необходимо да бъде констатирано кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 250, а именно: 1) установено извършване на фактическо действие 2) действието да е извършено от административен орган /длъжностни лица от администрацията 3) с действието да се засягат права и законни интереси на искателя 4) фактическото действие да не е в изпълнение нито на административен акт, нито на закона. Указал, че при липсата на която и да е от тези предпоставки, съдът следва да издаде акт, с който да отхвърли искането. Съдът е направил извод, че в конкретния случай твърдяното от жалбоподателя засягане на правото му на лична свобода произтича от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено с влязъл в сила съдебен акт – определение, с което е одобрено споразумение по наказателно дело, както и от последващи съдебни актове, относими към определяне на общо наказание и приспадане на изтърпени части. Изпълнението на това наказание се осъществява от администрацията на местата за лишаване от свобода в рамките на законово регламентирана административна дейност по изпълнение на съдебни актове, като правното основание за задържането на лицето се съдържа именно в тези актове. При тези съображения съдът е извел, че дейността по задържане на лишеното от свобода лице не може да бъде квалифицирана като фактическо действие по смисъла на чл. 250 АПК, не представлява самостоятелно фактическо въздействие, а е пряко обусловена от съществуването на валидно и изпълняемо съдебно основание. При тези доводи е отхвърлил искането. На първо място, разпореждането е допустимо. Възражението в тази насока е неоснователно. В мотивите си съдът е изложил възможностите, чрез които лицето може да се защити, но това не противоречи на извода му, че действията на затворническата администрация почиват на конкретен съдебен акт – споразумение и протоколно определение, с което се групират наказанията по нохд № 7216/ 2025 г. и 18964/ 2017 г., двете по описа на СРС, което от своя страна е обусловило извода му за неоснователност на искането. В тази връзка, видно от справка на ГДИН от 16.01.2026 г. и от писмо на СРП, за начало на наказанието, което търпи осъденият, е зачетена датата – 19.11.2025 г., осъждането е за срок от една година и шест месеца, с предварителен арест по 18964/ 2017 г. от 23 дена по това дело, зачетени с протоколното определение. Следва да се добави, че съгласно чл. 5, ал. 1 ЗИНЗС, прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията, съгласно Закона за съдебната власт, като при твърдения за неспазване на закона във връзка с изпълнението на наказанието спрямо конкретното лице, то следва да се обърне към прокурора, осъществяващ надзор за законност по привеждане в изпълнение на присъдите в съответната прокуратура. Правилно съдът е указал и възможността за действия по реда на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ. Разпореждането е съответно на закона. В случая се претендира незаконно фактическо действие на началника на затвора по продължаващо неправомерно задържане на лицето. Изводът на съда, че не се установява релевантно фактическо действие по смисъла на чл. 250 от АПК, е правилен и обоснован от доказателствата по делото и приложимите правни норми. Възражението, свързано с постановеното от наказателния съд по реда на чл. 416, ал. 8 НПК, е неоснователно. Твърдението, че наказателният състав по нохд № 7216/2025 г. на СРС е посочил, че администрацията на затвора следва да освободи незабавно задържания, не отговаря на съдържанието на акта. Предвид горното, разпореждането като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,