Решение № 1210 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10153/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велико Търново, чрез гл. юрк. Д. Владимирова като процесуален представител, против решение № 2532 от 28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 137/2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Релевирано е касационното основание по чл. 209, т.3 от АПК – неправилност на съдебното решение, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към фактическата обстановка по делото, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта с твърдения за доказан незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал.2, т.3 ЗУТ, който подлежи на премахване. Сочи се, че наличието на аварийна ситуация не освобождава възложителя от задължението да изпълни строежа в съответствие с одобрения инвестиционен проект. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявената жалба. Претендират се разноски съгласно приложен списък. Ответникът – П. Ц. Г. не е представил отговор по касационната жалба, като след приключване на съдебното заседание, от пълномощника му адв. Н. Илиева е изпратено становище за оспорване на касационната жалба с искане за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество – жалбата е частично основателна, като съображенията за това са следните: С оспореното решение, по жалба на П. Ц. Г., административният съд е отменил заповед № РД 22-85/16.01.2025 г., издадена от кмета на община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ е наредено премахване на незаконно изградените части от строеж „Къща за гости“, разположен в ПИ с [идентификатор] по КККР на Велико Търново [заличен текст], явяващи се отклонения от одобрения инвестиционен проект, а именно: 1. покривът – покривна конструкция, покривно покритие, заедно с надвишаващите проектните коти по фасадните части от най-горното ниво на строежа стоманобетонова конструкция и тухлени зидарии – до одобрената в инвестиционния проект височина, съответстваща на показателите в подробния устройствен план; 2. непредвидените в одобрения инвестиционен проект балкони, отвори за врати и прозорци. За да постанови горния резултат съдът е приел, че констатираните отклонения от инвестиционния проект по т.1 от заповедта са доказани, но същите не са резултат от неправомерно поведение на възложителя П. Ц. Г., а на възникнали в хода на строителството форсмажорни обстоятелства – свличане на земна маса откъм [улица], което е направило невъзможно достигането на предвидената в проекта кота изкоп за основи,а оттам и на останалите коти на сградата, както и на възникналата спешна нужда от укрепване на [улица]и сградата в съседния имот. Сочи се, че горните извънредни и непредвидими факти са продиктували необходимостта от предприемане на своевременни мерки за изграждане на строежа и без одобрени строителни книжа с цел осигуряване безопасността на живота и здравето на гражданите, с оглед на което отклоненията не следва да се квалифицират като съществени по см. на чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ. По отношение на отклоненията по т.2 от заповедта съдът установява, че органът не е изложил мотиви за да ги приеме за съществени, а и същите нямат посочената характеристика тъй като не попадат в хипотезите по чл. 154, ал.2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. По горните съображения е отменена оспорената заповед изцяло. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради следното: От фактическа страна по делото е установено, че по заявление на касационния ответник П. Г. като собственик на ПИ с [идентификатор] по КККР на Велико Търново, [заличен текст] по плана на града, с административен адрес [улица], е одобрен инвестиционен проект и е издадено разрешение за строеж № 227/09.08.2023г. за строеж от пета категория „Къща за гости“. Установено е също, че в имота е съществувала /впоследствие е премахната/, единична архитектурно-строителна недвижима ценност, която е част от групова недвижима културна ценност - Архитектурно-строителна зона „Варуша“, поради което подробният устройствен план за имота и инвестиционният проект са съгласувани с НИПК, при изискване за понижаване до 216,67м. на кота било на надстройката на сградата откъм [улица]. Видно от данните в Констативен акт № ВТ-3570-488/08.10.2024 г., съставен от служители по контрол на строителството при община Велико Търново след извършена проверка на строежа „Къща за гости“, на място е изпълнена стоманобетонова конструкция и тухлени зидарии по фасадите на всички нива; изпълнен е и покривът, както и частично е монтирана дограма. Констатирани са отклонения от одобрения инвестиционен проект при изпълнението на фасадите в най-горното ниво и покрива на строежа, а именно: при проектна кота корниз 215,90м, е изпълнена кота 216,45 м; при проектна кота било „ниво 1“ от 217,37м, е изпълнена кота 217,80м; при проектна кота било „ниво 2“ от 216,67м, е изпълнена кота 217,40м. Извън горното са установени и други отклонения от одобрения инвестиционен проект, както следва: на ниво 205,35м. е предвиден сутеренен етаж с избени помещения, а на място по южната фасада са изградени три отвора за прозорци и един за врата; на ниво 208,05м на южната фасада са предвидени 6 бр. прозорци, а на място са изпълнени 2 бр. прозорци и 2 бр. вратопрозорци; на ниво 210,75 м. на южната фасада са предвидени три двойки прозорци и балкон, като на място е излята плоча за балкон в продължение на трите двойки прозорци, а на северната фасада вместо предвидената входа врата е изградена тухлена стена; на ниво 213,45м., на южната фасада в посока запад – изток са предвидени вратопрозорец и две двойки прозорци, както и балкон от 7,26 кв.м., а на място е изпълнена конзолна плоча за балкон пред първата и втората двойка прозорци. Предвид горните констатации, административният орган е приел, че извършеният строеж е със съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ - нарушение на предвижданията на действащия подробен устройствен план и нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита, с които е мотивиран извода за незаконно изградени части от строежа и волеизявлението за премахването им, обективирани в процесната заповед. Преценката на събраните доказателства съобразно приложимите материалноправни норми, извършена от настоящия състав на касационната инстанция, обосновава изводи за неправилност на обжалвания съдебен акт в частта, с която е отменена т.1 от процесната заповед, разпореждаща премахване на незаконно изградени части на покрива на строежа. Безспорно е, с оглед доказателствения материал по делото и заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, че при изпълнение на строежа „Къща за гости“ са допуснати отклонения от предвижданията на одобрения инвестиционен проект, състоящи се в превишаване на кота корниз, кота било „ниво 1“ и кота било „ниво 2“. Съставеният по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ, Констативен акт № ВТ-3570-488/08.10.2024г. е официален свидетелстващ документ с обвързваща материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, която не е оборена от ответника в настоящото производство /жалбоподател в първата инстанция/. От друга страна, описаните превишения на посочените коти са квалифицирани правилно от административния орган като съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Доказателствата сочат по категоричен начин, че за процесното УПИ е одобрен със заповед № РД-22-1973/03.11.2008г., ПУП-ПРЗ и РУП, като проектната кота било според плана за застрояване е 216,67м., и същата в случая е надвишена /изпълнената кота било е 217,80 на ниво 1 и 217,40 на ниво 2/, с което е доказана хипотезата на чл.154, ал.2, т.1 ЗУТ. В съответствие с проектната кота по плана е извършено и съгласуването на инвестиционния проект за строежа по реда на Закона за културното наследство, видно от писмо № 1101/19.05.2008г. на директора на НИПК, с оглед на което с надвишаването й при извършване на строежа, са нарушени изискванията за строителство в територия с особена териториалноустройствена защита /територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност АИР „Варуша”, Велико Търново/, с което е доказана хипотезата на чл.154, ал.2, т.2 ЗУТ. От изложените безспорни факти, следва изводът, че процесните отклонения по т.1 от заповедта са съществени, а извършеното строителство е незаконно по см. на чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ и подлежи на премахване. Издадената заповед в посочената част е законосъобразна, а решението за отмяната ѝ - е неправилно. Касационната инстанция не споделя заключението на административния съд, че отсъствието на неправомерно поведение на собственика-възложител на строежа при строителството, извършено при съществени отклонения от одобрения проект, дисквалифицира последните като такива. От една страна, в случая срутването на земна маса на [улица]не може да бъде прието за форсмажорно обстоятелство, тъй като е следвало да бъде предвидено като възможна последица при направа на изкоп с дълбочина повече от шест метра /по одобрения проект/, чрез проектиране на укрепителни дейности, т.е. като не е укрепил изкопа, извършителят на строежа е компрометирал целостта на улицата и с действията си е предизвикал срутването на земна маса. От друга страна, противно на приетото в оспореното решение, дори наличието на форсмажорни обстоятелства /свличането на земна маса/, с оглед на които не е достигната проектираната кота изкоп на основите, а оттам и котите на билото и корниза, не е основание за извършване на незаконно строителство. Както правилно сочи касаторът, възникналата аварийна ситуация не освобождава възложителя от задължението да изпълни строежа в съответствие с одобрения инвестиционен проект. Дължимото поведение при бедствени и аварийни ситуации е свързано с изготвяне и съгласуване на частични работни проекти, въз основа на които се издават разрешения за строеж, като строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им /арг. чл.148, ал.6 ЗУНТ/. От изложеното следва, че частта от строежа, описана в т.1 от оспорената заповед е незаконна по смисъла на чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ, а издадена заповед за премахването му в тази част е законосъобразен административен акт, съотв. оспорването срещу него – е неоснователно. Като е достигнал до извод в обратен смисъл, съдът е постановил решение в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото следва да бъде отменено в частта, с която е отменена обжалваната заповед по т.1 от същата и по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК да се постанови решение, с което да се отхвърли предявената жалба срещу административния акт в тази му част. Оспореното първоинстанционно решение в частта за отмяната на процесната заповед по т.2, е правилно като краен резултат. Видно е, че органът е наредил премахване на непредвидени в одобрения проект балкони, отвори за врати и прозорци, на основание чл.225, ал.2, т.3, без да изложи надлежни мотиви за квалификацията им по чл.154, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ. Недопустимо е в съдебното производство с доводите в касационната жалба да се допълват мотивите на органа, както е процедирано в случая, поради което наведените оплаквания на жалбоподателя в тази им част не следва да бъдат обсъждани. От друга страна, посочените части от строежа са отклонения от одобрения проект, но същите не попадат в нито една от категориите, предвидени в чл. 154, ал. 2, т. 1-8 ЗУТ, поради което са несъществени съгласно ал. 3 на чл.154 ЗУТ. Законодателят е предвидил възможност за преодоляване на несъществените отклонения чрез изготвяне на екзекутивна документация и изпълнение на процедурата по чл. 175 ЗУТ. Несъществените отклонения от одобрения инвестиционен проект не са основание за квалифицирането на строежа като незаконен, както и за премахването му. От изложеното следва, че решението на административния съд за отмяна на процесната заповед в частта по т.2, е правилно и следва да бъде оставено в сила в тази му част. Предвид изхода по делото - частична отмяна на административния акт и частично отхвърляне на оспорването, разноски не следва да се присъждат в полза на никоя страните, което налага отмяна на оспореното решение в частта му, с която община Велико Търново е осъдена да заплати на П. Г. разноски в размер на 1460,00лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,