Определение № 660 от 28.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1436/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 2146/04.02.2025г. по вх.рег. на ВКС, на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място]. В нея е обективирано искане за освобождаване на внесената сума от 460 000лв. по специалната сметка на ВКС като обезпечение за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение и превеждането ѝ по посочена банкова сметка на дружеството. Въведените твърдения, на които се основава искането, са във връзка с постановеното по делото определение, с което обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване. С постъпилия в срок писмен отговор ответниците в касационното производство – ищците А. Г. А., Г. А. А. и М. К. Г. оспорват молбата. Поддържат, че предназначението на внесената сума като гаранция е за удовлетворяване на вземанията им, каквото до момента все още не е осъществено. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството, констатира следното: С определение № 1767/24.06.2024г. по ч.т.д. № 1330 по описа на ВКС за 2024г. е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 420/09.04.2024г. по възз.гр.д. № 3551/2021г. на САС, като в него е констатирано, че ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] е внесло надлежно обезпечение в размер на 460 000лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС. С решение № 420/09.04.2024г. по възз.гр.д. № 3551/2021г. на САС е потвърдено допълнително решение № 261158/21.09.2023г. по гр.д. № 12101/2017г. на СГС, в частите, с които на тримата ищци са присъдени застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от по 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2017г., а исковете на А. А. и М. Г. са отхвърлени за размерите над 130 000лв. до 200 000лв., и, след частична отмяна на допълнително решение № 261158/21.09.2023г. по гр.д. № 12101/2017г. на СГС, ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], е осъдено да заплати допълнителни застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. на Г. А. и по 30 000лв. на всеки от А. А. и М. Г., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2017г. до окончателното изплащане. Съгласно разпореждане на съдията-докладчик от въззивния съд от 07.05.2024г. на ищците е издаден изпълнителен лист за присъдените суми с невлязлото в сила осъдително въззивно решение. С определение № 3304/09.12.2024г. по т.д. № 1436 по описа на ВКС за 2024г. обжалваното от ответника въззивно решение, не е допуснато до касационно обжалване. Разгледана посъщество, молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.5 от ГПК, обезпечението се освобождава при отхвърляне на иска или при прекратяване на производството по делото. В случая нито едно от тези основания не е налице. Не са представени доказателства, не се и твърди, молителят да е заплатил сумите, за които е осъден с влязлото в сила решение, а насрещната страна изрично се противопоставя на искането за връщане на внесената като гаранция сума. Ето защо искането е неоснователно и се оставя без уважение. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: