Определение № 1630 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4317/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пуко Енд Пука Ейджънси“ ООД против решение №2271 от 2.05.2023 г., постановено по гражданско дело №8635 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Е“ състав, с което е потвърдено решение №20028002 от 7.04.2022 г. по гр. д. № 27584383 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, 70-ти състав. С първоинстанционното решение е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на Р. П. С., извършено със заповед № УВ1/18.05.2020 г., служителят е възстановен на заеманата преди това длъжност, „Пуко Енд Пука Ейджънси“ ООД е осъдено да му заплати 10 051 лв. за оставането без работа в резултат от незаконното уволнение и е отхвърлен предявеният от работодателя срещу служителя иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ за сумата 1 675,30 лв., представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?

2. Относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора.

3. Относно задължението на съда да прецени всички доказателства по делото, включително извънсъдебното признание на страната.

4. Длъжен ли е работодателят да представи всички събрани по повод нарушението доказателства?

5. По приложението на презумпцията по чл.8, ал.2 от КТ, с която се презумира, че работодателят действа добросъвестно при извършеното уволнение.

6. Длъжен ли е въззивният съд да извършва преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението?

7. Следва ли съдът при извършване на преценката за фактите и доказателствата по делото служебно да укаже на страната, че не сочи доказателства, от които да се установи по несъмнен начин между кои лица е проведена представената по делото кореспонденция, ако това е необходимо за изясняването на фактическата страна по спора?

8. Допустимо ли е изводи относно спорния правнорелевантен факт-неявяване на работника на работа в случаи на иск за отмяна на незаконно уволнение, да бъдат правени въз основа на косвени доказателства?

9. Как следва да цени съдът извънсъдебното признание на работника, че не се е явил на работа и съответно може ли въз основа на това косвено доказателство да се приемат за доказани или не правнорелевантни факти от значение за иск за незаконно уволнение?

Р. П. С. застъпва становището, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Р. П. С., заемащ по трудов договор „длъжността асистент проекти и администрация“ в „Пуко Енд Пука Ейджънси“ ООД, е бил дисциплинарно уволнен със заповед № УВ 1 от 18.05.2020 г. заради неявяване на работа на 14, 15 и 16 април, 21,22,23,24 април и 27,28 и 29 април 2020 г. В исковата си молба, наред с другите допуснати според него процедурни нарушения при уволнението, служителят е оспорил отсъствието си от работа. Поискал е уволнението да бъде отменено от съда, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а работодателят да бъде осъден да му заплати 10051 лв. обезщетение за оставането му без работа.

В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове. Заявило е, че ищецът дори е признал във вайбър кореспонденция, че си стои вкъщи, а чрез преглед на видеозаписи е установено отсъствието му от работното място на посочените в заповедта дни. Предявило е насрещен иск с правно основание чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на 1675, 30 лв. обезщетение.

Софийският районен съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на процедурата, но работодателят не е доказал отсъствието на служителя на посочените в уволнителната заповед дати. Констатирал е, че липсват доказателства компютърът, който според приетата техническа експертиза не е бил ползван на служебния адрес на работодателя, а се е намирал на домашния адрес на ищеца, да е бил служебно зачислен на негово име. Видеозаписът, който според работодателя установява отсъствието на ищеца от работното място, не е ангажиран като доказателство по делото. Признание на ищеца за неявяване на работа не се съдържа в представената вайбър кореспонденция от 21.04.2020 г., а от събраните по делото гласни доказателства не се установява това обстоятелство. Ето защо е уважил предявените от ищеца искове и е отхвърлил насрещния иск на ответното дружество.

Софийският градски съд е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и е препратил към неговите мотиви. Освен това е обсъдил и наведените във въззивната жалба доводи на работодателя. Счел е, че дисциплинарното нарушение не е доказано включително посредством съвкупността на установените факти. Потребителската активност на компютъра, при положение че не е установено предоставянето на този компютър на ищеца, е косвено доказателство, което не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Чат-кореспонденцията от 21.04.2020 г не е извънсъдебно признание за неявяването на ищеца на работа, тъй като извадката няма доказателствена сила, от нея не могат да бъдат установени по несъмнен начин лицата, между които се е провела комуникацията, а други доказателства не са представени от ищеца. Затова е потвърдил първоинстанционното решение.

От съдържанието на въззивното решение е видно, че Софийският градски съд не само е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, но е изложил и свои собствени съображения по доводите и възраженията във въззивната жалба. Следователно разрешението на втория и шестия въпрос на касатора съответства на указанията на т.19 от ТР №1 от 4.01.2001 г по г.д. № 1/20021 г. на ОСГК на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.

Софийският градски съд не е пропуснал да обсъди извадката от вайбър кореспонденция, която според касатора съдържала признание на нарушението и се е мотивирал защо документът няма такъв характер. Отчел е и останалите събрани по делото доказателства в съвкупност, като е приел, че не са достатъчни като съвкупност, за да обосноват пълно доказване на дисциплинарното нарушение. По този начин съдът се е съобразил с указанията, съдържащи се в цитираното от касатора решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163 по описа за 2010 г. на IV ГО на ВКС и затова по третия, осмия и деветия въпрос касационно обжалване също не може да бъде допуснато.

При оскъдната информация относно страните по вайбър кореспонденцията, нейният поверителен характер, което прави съмнително установяването на автентичността и, както и индицията за относимост само към един ден от твърдяното отсъствие от работа, за въззивния съд не се е породило задължение служебно да назначава експертиза съобразно указанията на т.3 от ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълк. р. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо по първия и седмия въпрос касационно обжалване също не следва да се допуска.

Останалите въпроси на касатора не са били обсъждани от въззивния съд, поради което са неотносими към спора. В цитираното от касатора решение №68 от 3.5.2012 г. по гр. д. № 18108 по описа за 2010 г. на IV ГО на ВКС е прието, че работодателят не е длъжен да представи по делото доказателства във връзка с предварителни проверки относно нарушението. Касаторът тълкува това указание по свой начин в четвъртия си въпрос като липса на задължение да представи записите, послужили за установяване на нарушението. В същото решение обаче ясно е посочено, че е в тежест на работодателя да докаже дисциплинарното нарушение, което в случая не е сторил. Превратно е изтълкувано в петия въпрос на касатора и решение № 232 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 871/2010 г., IV ГО на ВКС. Според това решение оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2 от КТ е в тежест на работника или служителя, но при уволнение поради съкращаване на щата. В настоящия случай не се касае за твърдение за недобросъвестно упражняване на права, а за дисциплинарно уволнение, при което е в тежест на работодателя да докаже нарушението.

По тези съображения, настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение