Определение № 50025 от 31.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3056/2022 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 25007628 от 2.02.2022 г. на С. Р. М. за отмяна на влязлото в сила решение от 28.12.2000 г. по гр. д. № 3740/1998 г. на Софийски районен съд (оставено в сила с решение от 20.01.2003 г. по гр. д. № 4569/2001 г. на Софийски градски съд), с Ф. А. М. (заедно с В. А. А., който понастоящем се явява и правоприемник на А. А. А.) е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на „Балканкар ЗПДЕА Г. Костов“ АД, гр. София имот пл. № *, представляващ част от парцел * в кв. 8 по плана на [населено място], заедно с намиращата се в него жилищна сграда, находяща се на [улица]. Подадената от В. А. А. молба за отмяна на същото решение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима с влязло в сила определение № 50146 от 28.09.2022 г., постановено по настоящото дело. „Балканкар ЗПДЕА Г. Костов“ АД, гр. София оспорва допустимостта на молбата за отмяна и претендира възстановяване на направените разноски. Молителката е обосновала основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, чрез твърденията, че Ф. А. М. е било името й преди смяна на арабско-турските имена с български, като документите й за самоличност винаги са били с името С. Р. М. и че не е подписвала пълномощно на адвокат П., нито е призовавана по делото. С определение № 50146 от 28.09.2022 г., постановено по настоящото дело, молбата за отмяна е насрочена в открито съдебно заседание, като е допуснато изслушване на съдебно графическа експертиза, установяваща, че подписа в пълномощно от адвокатски кочан под № 024338 на лист 67 от гр. д. № 3740/1998 г. на Софийски районен съд, 48 състав не е положен от С. Р. М.. При постановяване на посоченото определение касационният съдебен състав е направил неправилна преценка, че е възможно молбата за отмяна да е процесуално допустима. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила през месец октомври 2003 г. при действието на чл. 232, ал. 1 ГПК-отм., съгласно която норма когато страната е била лишена от участие в процеса поради ненадлежно представителство, правото на отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. „е“ ГПК-отм. съществува в едногодишен срок от влизане в сила на решението и с изтичането на този срок се преклудира. Решението влиза в сила и в хипотеза, в която страната е била уведомена за него чрез лице, на което не е била учредена представителна власт. В случая едногодишният срок е изтекъл през месец октомври 2004 г., преди влизане в сила на действащия ГПК, поради което и молбата за отмяна е процесуално недопустима. В този смисъл са и указанията по приложение на процесуалния закон в т. 8 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение