Определение № 8599 от 29.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8431/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 216а във вр. с чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на кмета на община Габрово, чрез Т. Попов - притежаващ юридическа правоспособност, срещу определение № 750 от 07.08.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-612/2025 г. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – „Ейдос Консулт“ АД, не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.216а, ал.1 ЗОП и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Обжалваното определение е постановено от КЗК по преписка № КЗК-612/2025 г., образувана по жалба на „Ейдос Консулт“ АД срещу решение № F684251/20.06.2025г. на кмета на община Габрово за откриване на процедура за възлагане на обществената поръчка с предмет: „Доставка и внедряване на система за електронно таксуване на пътниците в обществения транспорт.“. Видно е, че в жалбата на дружеството е направено искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, което е мотивирано от жалбоподателя с твърдения, че ще бъдат увредени интересите му, както и с необходимостта да се предотвратят нарушения на основни принципи на закона. При горните обстоятелства и на осн. чл.204, ал.1 и ал.2 вр. с чл.203, ал.1 ЗОП, с обжалваното определение № 750 от 07.08.2025 г. по преписка № КЗК-612/2025 г., Комисията за защита на конкуренцията е наложила временна мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка и внедряване на система за електронно таксуване на пътниците в обществения транспорт“, открита с решение № F684251/20.06.2025г. на кмета на община Габрово. За да достигне до този резултат, КЗК е приела, че налагането на временна мярка ще гарантира в необходимата степен недопускането на нарушения на основни принципи на закона като принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Преценила е, че в случая, трябва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна процедура за възлагане на обществената поръчка, което е в защита на обществения интерес. Сочи се, че отстраняването на предполагаеми пороци, свързани с обжалваните процедурни условия и евентуалната тяхна незаконосъобразност, макар и с известно забавяне, би нанесло много по-малки вреди, както на възложителя, така и на заинтересованите участници, включително и на обществения интерес, отколкото допускането да се проведе една незаконосъобразна процедура. Според органа, при разглеждане на искането за налагане на временна мярка следва да се отчете и принципът, заложен в чл. 1 от ЗОП, а именно осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства, в която връзка и предвид значителната прогнозна стойност на процедурата, евентуалната й незаконосъобразност би довела до неправомерно разходване на публични средства. Налице са доводи, че с оглед нормативно предвидените съкратени срокове за оспорване на временните мерки, забавянето на процедурата не би било от критично значение за осигуряването на транспортната дейност на територията на община Габрово. Посочено е, че спирането на процедурата ще гарантира в най-пълна степен интересите на жалбоподателя и другите заинтересовани лица. С горните мотиви е постановено определението на КЗК. Оспореното определението е неправилно. В противоречие с правилата на чл.204, ал.2 и ал.3 ЗОП и обстоятелствата по преписката, Комисията е наложила процесната временна мярка, която съдът счита за незаконосъобразна. Противно на приетото от органа, в случая са налице предпоставките по чл. 204, ал. 3 от ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, КЗК се произнася по искане за налагане на временна мярка след преценка на възможните последици за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а според ал. 3 на чл.204 от ЗОП – КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. В случая, при постановяване на оспореното определение, КЗК е тълкувала и приложила относимите норми на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП изолирано и без да отчете връзката им с чл. 203, ал. 1 от ЗОП, по силата на който жалбата срещу решение на възложителя с изключение на жалба срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя в съответствие с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. От съдържанието на оспореното определение е видно, че органът е възприел изцяло и без да извърши самостоятелна преценка, изложените от жалбоподателя „Ейдос Консулт“ АД доводи в подкрепа на предявеното искане за налагане на временна мярка. Същите обаче не обосновават констатация, че интересите на дружеството, както и на други заинтересовани страни, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Доколкото спирането на процедурата е отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата по ЗОП, не спира изпълнението й, то жалбоподателят пред КЗК носи тежестта да докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи налагането на временна мярка, което в случая не е сторено. Видно е, че в жалбата на дружеството са изложени доводи по съществото на спора - за незаконосъобразност на решението на възложителя, с което необосновано се ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка; за нарушения на принципите за свободна и лоялна конкуренция, за равнопоставеност и за недопускане на дискриминация. КЗК не е следвало да обсъжда и да се произнася по горните доводите, които са неотносими към основанията по чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП, тъй като противното процедиране би породило съмнения за предубеденост на състава на Комисията (единствен за страната) и би обезсмислило разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от ЗОП, според която произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, т.е. преценката за опорочаване на процедурата и незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата недопустимо е извършена от Комисията във връзка с възможните последици от налагането на временната мярка. От друга страна, при постановяване на обжалваното определение, КЗК не е съобразила изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и не е обсъдила надлежно възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за неправилна тезата на КЗК, че спирането на процедурата няма да има неблагоприятни последици за възложителя и обществото. Предметът на обжалваната поръчка е „Доставка и внедряване на система за електронно таксуване на пътниците в обществения транспорт“ и противно на приетото от органа, наложената временна мярка би забавило процеса на електронно управление на общинските транспортните услуги, който е приоритетен с оглед националните програми за въвеждане на електронни услуги. Предметът на обществената поръчка е специфичен и безспорно спирането на процедурата ще накърни интересите на обществото, защото: гражданите ще продължат да нямат удобен достъп до закупуване на превозни документи; ще продължат да нямат възможност да ползват услугата чрез мобилна система за електронно таксуване; автобусите ще продължат да оперират без валидиращи устройства, което ще продължи да прави невъзможно отчитането на реалното потребление на обществената услуга и упражняването на контрол спрямо същата, което не е в интерес на сигурността на пътниците. Изложеното в съвкупност сочи на изводи, че наложената временна мярка ще засегне съществено обществения интерес, интересите на широк кръг лица - ползватели на общинските транспортни услуги, както и на възложителя при изпълнение на задълженията му за създаване на по-добри условия за жителите на община Габрово, което КЗК не е констатирала при постановяване на оспореното определение. Допуснато е нарушение на изискванията на чл. 204, ал.3 ЗОП, тъй като отрицателните последици /вредите/ за обществения интерес значително ще превишават ползата от налагането на временната мярка. В съответствие с правилото на чл.204, ал.2 от ЗОП и отчитайки баланса между интересите на страните настоящият съдебен състав приема, че спирането на процедурата би накърнило интересите на възложителя и обществения интере, поради което КЗК е следвало да остави без уважение искането за налагане на временна мярка "спиране" на процедурата за възлагане на обществена поръчка, а постановеното определение за налагане на мярката, е незаконосъобразно. В конкретният случай е налице приоритет на обществения интерес, а интересите на дружеството – жалбоподател няма да бъдат застрашени, предвид законодателното разрешение, според което жалбата срещу решението за определяне на изпълнител спира процедурата за възлагане на обществената поръчка до окончателното решаване на спора (чл. 203, ал. 4 ЗОП). Допълнителна гаранция за защита интересите на жалбоподателя, както всъщност и на други потенциални участници, е и забраната в чл. 112, ал. 8 ЗОП, да се сключи договор от възложителят с избрания изпълнител, преди влизането в сила на всички решения по процедурата. Предвид изложените съображения, съдът счита оспореното определение на КЗК за неправилно и го отменя, а поради липсата на предпоставките по чл. 204, ал. 2 от ЗОП, искането на „Ейдос Консулт“ АД за налагане на временна мярка, следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,