Определение № 12088 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11405/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по частна жалба на М. С. П., чрез адв. М. Узунова, против Определение №4653/14.10.2025г. и Определение №4654/14.10.2025г., постановени по адм. дело №48/2024г. по описа на Административен съд – Благоевград. С доводи за неправилност на обжалваните определения, се иска отмяната им. По изложени съображения, се иска отмяна на съдебното определение, ведно със съответните последици. Ответните страни не вземат становище по частната жалба в срока по чл.232 от АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба срещу двете процесни определения, за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на адм. дело №48/2024г. по описа на Административен съд – Благоевград, е оспорване от М. С. П., П. С. П. и В. С. Б., срещу Заповед № 481/01.07.2021 г., издадена от кмета на Община Сатовча и Разрешение за строеж /РС/ № 26/01.07.2021 г., издадено от главния архитект на Община Сатовча, с одобрен на 01.07.2021г. инвестиционен проект, представляващ съставни части на Комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ за обект: „Реконструкция и промяна предназначението на „Овчарник“ в „смесена сграда“ в УПИ IV, кв. 63 по плана на [населено място], общ. Сатовча. С процесното РС № 26/01.07.2021 г. е разрешено на Ц. Л. П. да извърши строеж пета категория: „Реконструкция и промяна предназначение на собствената му сграда - „овчарник“, находяща се в УПИ IV, кв. 63 на [населено място], общ. Сатовча в „смесена сграда“. Същото е издадено в процедура по одобряване на КПИИ, включваща и издаване на процесната заповед № 481 от 01.07.2021 г. за одобряване на ПУП-ПЗ за УПИ IV, кв. 63 на [населено място], общ. Сатовча за „Смесена многофункционална устройствена зона“, със съответните параметри за застрояване. Жалбоподателите се легитимират като собственици на поземлен имот /ПИ/, представляващи УПИ, парцел V, кв. 63 по плана на [населено място], общ. Сатовча, който се явява съседен на имота, предмет на регулационното изменение. За да прекрати производството по делото, съдът е достигнал до извод за липсата на правен интерес на оспорващите, съгласно чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, да оспорват процесната заповед за одобряване изменение на ПУП-ПЗ за УПИ IV, кв. 63 по плана на [населено място], общ. Сатовча. Не е обсъдил спорното обстоятелство, дали с плана се променя предназначението на процесното УПИ в хипотезата на чл. 131, ал.2, т. 4 от ЗУТ. Приел е, че оспорващите нямат правен интерес за оспорване на процесното разрешение за строеж, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а не хипотезите по чл. 149, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ. Обжалваното Определение №4653/14.10.2025г., постановени по адм. дело №48/2024г. по описа на Административен съд – Благоевград е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Заповед № 481/01.07.2021 г. на кмета на Община Сатовча, е издадена за изработване на КПИИ, с основание по чл.150 от ЗУТ. Съгласно ал. 2 от тази норма - КПИИ съдържа следните самостоятелни съставни части: 1/ проект за ПУП, включително РУП, когато е необходим и 2/ инвестиционен проект. Съгласно ал.3 от същата норма - частите КПИИ се одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж и се съобщават по реда на чл. 149, ал. 1 на заинтересуваните лица по чл. 131. По същество всеки от посочените три акта има статут на самостоятелен индивидуален административен акт, но съгласно тази специалната норма, те подлежат на обжалване в едно производство. Необоснован е възприетия от съда извод за отсъствие на правен интерес за жалбоподателите да оспорват процесната заповед за одобряване изменение на ПУП-ПЗ за УПИ IV, кв. 63 по плана на [населено място], общ. Сатовча на всички основания по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Въпросът за това, дали с процесното изменение на ПУП-ПЗ е довело до промяна предназначението на имота, не е изследван от съда, а той е от съществено значение за приложение хипотезата на чл. 131, ал. 2, т.4 от ЗУТ във връзка с установяване правния интерес на оспорващите, в качеството им на собственици на съседния на процесния УПИ имот. Съгласно тази разпоредба непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. Според чл. 8, т. 1 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде в урбанизирани територии - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Тоест законът разграничава различно предназначение на поземлените имоти, но не изключва съвместяване на две различни функционални предназначения, включително запазване и на предназначението на процесния имот преди оспореното изменение. От доказателствата, съдържащи се в административната преписка и от тези събрани от съда, не става ясно какво е предвиденото предназначение на УПИ IV, кв. 63 по плана на [населено място], общ. Сатовча по действащия към момента на издаване на процесната заповед ПУП. Това не позволява да се извърши преценка дали е налице промяна в предназначението му, а от там и дали оспорващите попадат в кръга на лицата по чл. 131, ал. 2, т.4 от ЗУТ, заинтересовани да обжалват процесното изменение. Ето защо, процесното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия като чрез назначаване на СТЕ се установи какво е предвиденото предназначение на УПИ IV, кв. 63 по плана на [населено място], общ. Сатовча по действащия към момента на издаване на процесната заповед ПУП. След изяснявате на този въпрос, да се извърши преценката дали е налице твърдяната от оспорващите промяна в предназначението на имота, а от там и дали е налице или не хипотезата чл. 131, ал. 2, т.4 от ЗУТ. Вторият обжалван в това производство съдебен акт - Определение №4654/14.10.2025г., постановен по същото дело, като такъв за присъждане на разноски, е следвал изхода на спора, възприет от първоинстанционния съд, обективиран в неправилното Определение №4653/14.10.2025г. При това положение неправилно се явява и Определение №4654/14.10.2025г., постановено по същото дело, досежно присъждането на дължими разноски, като същото следва да бъде отменено. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,