Определение № 1813 от 12.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1072/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба /именувана „допълнение към касационна жалба“/ вх. № 4842/13.04.2023 г. на община Стара Загора, чрез юрисконсулт С. Н., срещу определение № 367/13.03.2023 г. по гр. д № 486/2022 г. на Окръжен съд –Стара Загора, с което е уважена молба на М. Т. А. за допълване на основание чл. 248 ГПК на решение № 409/23.12.2022 г. по в. гр. д. № 486/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта му за разноските, като община Стара Загора е осъдена да заплати на М. Т. А. сумата от 1300 лв, представляваща разноските, направени по делото пред първа инстанция. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната на обжалвания акт. Ответникът по жалбата М. Т. А., [населено място] бани, чрез адвокат И. П., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържа, че подадената жалба е недопустима, евентуално - неоснователна. Счита, че определението е правилно и законосъобразно, като претендира сторените в настоящото производство разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е прието, че въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд, като е постановил друго, с което е уважил иска като е приел, че е налице необходимост от индивидуализиране на недвижимия имот, съгласно представената скица на вещото лице по назначената СТЕ. Съдът е приел, че при това положение, ищецът има право на заплащане и на направените разноски пред първоинстанционния съд, съгласно представените пред районния съд документи, удостоверяващи извършените разходи по водене на делото. За неоснователно е посочено твърдението на община Стара Загора за липса на направено искане за присъждане на разноските пред първоинстанционния съд от страна на М. Т. А.. Ето защо съдът е допълнил въззивното решение, като е осъдил община Стара Загора да заплати сумата от 1300 лева на ищеца, представляваща сторените разноски пред първоинстанционния съд. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В мотивите към решението си въззивният съд е приел, че на ищеца следва да се присъдят направените разноски за въззивното производство в размер на 1040 лв. В диспозитива към решението е осъдил община Стара Загора да заплати на М. А. тази сума, като е посочил, че същата представлява разноските и за двете инстанции. С оглед допуснатия пропуск за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, с обжалваното определение съдът на основание чл. 248 ГПК е изменил въззивното решение, като е присъдил направените разноски и за първата инстанция в размер на 1300 лева в полза на ищеца М. А.. Правилен е изводът на въззивния съд, че с оглед крайния резултат на спора по делото, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски и за двете инстанции. Съобразно приетото в ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени разноски, страната трябва да ги е поискала и да е доказала тяхното извършване. Видно от данните по делото, ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК и е заявил искане за присъждането им с писмената си защита пред първоинстанционния съд. Ето защо, като е приел за доказано извършването на посочените съдебни разноски, съдът правилно е допълнил по реда на чл. 248 ГПК въззивно решение № 409/23.12.2022 г., осъждайки община Стара Загора да заплати на М. А. направените разноски пред първоинстанционния съд. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.Разноски не следва да се присъждат в производството по спор за разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.