Определение № 5549 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. В. С., чрез процесуален представител адв. Й. Лалова срещу Определение № 57 от 15.01.2025 г. на Административен съд (АС) – Видин по КНАХД № 434/2024 г., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 1234 от 20.09.2024 г. по КАНД № 434/2024 г. на АС - Видин. Частният жалбоподател излага подробни съображения в полза на защитната си теза и сочи, че определението е незаконосъобразно, постановено в разрез с процесуалните правила, с императивните материалноправни разпоредби и при несъблюдаване на целта на закона. Счита, че с Определение №57/15.01.2025 г., първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е преценил, че постановеното от него Определение №1234/20.09.2024 г. по КАНД № 434/2024 г. на АС - Видин е необжалваемо. Прави искане обжалваното определение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът намира, че обжалваното определение е недопустимо по следните съображения: С Определение № 1234 от 20.09.2024 г. по КАНД № 434/2024 г. на АС - Видин, е отхвърлена жалбата на А. В. С. срещу Определение № 1038 от 04.06.2024 г. по анд № 591/2024 г. на Районен съд - Видин и производството по делото е прекратено. С Определение № 57 от 15.01.2025 г. по КАНД № 434/2024 г. на АС - Видин, е оставена без разглеждане частната жалба на А. В. С. против Определение № 1234 от 20.09.2024 г. по КАНД № 434/2024 г. С обжалваното в настоящото производство определение, съдът е приел, че определението по КАНД № 434/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на С. срещу НП № 000135 от 07.06.2022 г., е окончателен съдебен акт в съответствие с чл. 223 и чл. 131 АПК, поради което жалбата, на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 АПК, е процесуално недопустима. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е било обжалвано определение на АС - Видин, с което съдът като касационна инстанция се е произнесъл по оспореното пред него определение на районния съд. В конкретната хипотеза не намира приложение нормата на чл. 213а, ал. 2 АПК, тъй като тя визира правомощия на първоинстанционния съд при наличие на основанията по чл. 215 АПК, а не на касационния съд при подадена жалба срещу касационното му решение. Тричленният състав на АС – Видин не е функционално компетентен да се произнесе по подадена жалба срещу постановеното от него определение в образуваното касационно производство. Предвид гореизложеното, обжалваното определение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а жалбата - изпратена на председателя на Седмо отделение на ВАС, за администриране. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това по претендираните от частния жалбоподател разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение