Определение № 150 от 19.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 1751/2014 г.

Производството е по чл.248,ал.1 ГПК, образувано по молба на О. – [населено място] чрез кмета – Пл. А., с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №202 от 24.03.2015г. по т.д.1751/14г.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът по молбата не е заявил становище. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. С определение №202 от 24.03.2015г. по т.д.1751/14г. на ВКС, І т.о.не е допуснато касационно обжалване на решение №146 от 28.02.2014г. по гр.д. 1050/13г.на Пернишки окръжен съд, като висящността на производството, приключила с посоченото определение е била обусловена от подадена касационна жалба от Ц. Б. Г.. Ответникът по касация – настоящ молител, е заявил своевременно искане за присъждане на направените в касационното производство разноски с отговора на касационната жалба, като е представил както пълномощно, така и договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че страните са договорили, а общината заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, определя правото на разноски на ответника, съразмерно с отхвърлената част на иска, поради което същите следва да бъдат присъдени. По тези съображения и на основание чл.248,ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение