Определение № 7714 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на А. Г. М. против определение № 39234 от 25.11.2025г., постановено по адм.д .№ 10950/2025г. по описа на Административен съд - София град. релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което едохустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение АССГе оставил без разглеждане иска на А. Г. М. от гр. София, предявен срещу Столична община за обезщетение на понесени имуществени вреди от 1700 лв., ведно с лихвата за забава и неимуществени вреди в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва, произтичащи от незаконосъобразен отказ за регистрация на настоящ и постоянен адрес на наемателите на ищеца. Съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като отказът на кмета на СО район "Витоша" не е отменен и не се представят доказателсдтва втази насока, въпреки твърденията за това. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 203 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно нормата на чл. 204 АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. АПК. Доколкото отказът - изричен или мълчалив да се извърши регистрация на постоянен или настоящ адрес представлява индивидуален административен акт, същият подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК. Както правилно е посочил административният съд липсата на доказателства за отмяната му представлява основаниеза недопустимост на предявения иск. Нормата на чл. 204 АПК носи наименование "Допустимост на иска", което указва на обстоятелството, че в случаите когато актът не е отменен по съответния ред - по административен, съдебен ред или в производството по чл. 99 АПК, исковото производстгво се явява недопустимо, както правилно е приел съдът. В случая не се прилаганормата на чл. 204, ал. 4 АПК, доколкото отказът на администратаивния орган да извърши исканата регистрация представлява административен акт, а не действие, респ. бездействие. Определението на съда следва да се остави всила. Водим от изложеното, Върховният административен съд