Определение № 105 от 07.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 731/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. М. Д. срещу определение № 4 от 05.01.2016 г. постановено по ч.гр.д. № 6240/2015 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 12460/19.11.2015 г. и вх. № 12492/20.11.2015 г. и с което е потвърдено определение № 720/10.11.2015 г. по гр.д. № 5137/2015 г. на ВКС, IV г.о. Частният жалбоподател е недоволен от постановеното касационно определение изцяло. Излага подробни съображения по съществото на исковото производство, образувано по трудовосправен спор, по който жалбоподателят е ищец. Поддържа, че обжалваното определение противоречи на закона, като с него се цели прикриване на допуснатите от другите състави на ВКС нарушения. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва определението на състава на ВКС в частта, с която е потвърдено определение № 720 от 10.11.2015 г. по гр.д. № 5137/2015 г. на ВКС, IV г.о. Определението в посочената част не подлежи на съдебен контрол от друг състав на Върховния касационен съд. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда развитието на производството, а съгласно т. 2 с частна жалба могат да се обжалват определенията, за които това е изрично предвидено в процесуалния закон. Определенията на ВКС, с които се потвърждава друго определение на друг състав на ВКС са окончателни – те не преграждат развитието на производството, тъй като съдържат произнасяне по основателността на жалбата и по този начин дават разрешение на въведения с нея процесуалноправен въпрос. Освен това, Гражданският процесуален кодекс не съдържа изрична процесуалноправна норма, която да предвижда тяхната обжалваемост, както изисква т. 2 на чл. 274, ал. 1 ГПК. С постановяването на определение № 4 от 05.01.2016 г. процесуалният ред за защита на страната срещу определение № 720 от 10.11.2015 г. на друг състав на ВКС е изчерпан, поради което в посочената част частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Частната жалба е неоснователна в частта, с която се обжалва определение № 4 от 05.01.2016 г. по гр.д. № 6240/2015 г. на ВКС, IV г.о. в частта, с която са оставени без разглеждане частните жалби, подадени от В. М. Д. с вх. № 12460/19.11.2015 г. и вх. № 12482/20.11.2015 г. Съставът на ВКС е приел, че посочените частни жалби са процесуално недопустими в съответните им части, с които се обжалва определение № 720/10.11.2015 г. на ВКС, с което е потвърдено друго определение на тричленен състав на ВКС. Този резултат съдът е постановил по съображения, извлечени от тълкуването на чл. 274, ал. 1 ГПК и от произтичащата от тези разпоредби необжалваемост на определенията на Върховния касационен съд, с които съдът се е произнесъл по съществото на частната жалба, като е оставил без уважение същата. Постановеното определение е правилно. В тази връзка настоящият състав споделя изцяло мотивите на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, а те съвпадат с вече изложените по-горе съображения относно принципната необжалваемост на определенията, с които ВКС се е произнесъл по съществото на частната жалба срещу друг акт на същия съд. По приложението на чл. 274, ал. 1 ГПК в хипотезата на обжалване на определение на ВКС, с което е потвърдено друго определение на същия съд, практиката на съда е многобройна и последователна, а застъпеното в нея разбиране не се различава от вече изложеното от настоящия и предходния състав на ВКС. По тези съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено в съответната му част. С оглед изразеното в частната жалба настояване на жалбоподателката да получи разрешение на трудовоправния спор, по който е било образувано гражданското производство, следва да се посочи, че с постановяване на определението, с което съставът на ВКС по гр.д. № 7368/2014 г. не е допуснал касационно обжалване, въззивното решение е влязло в сила и е формирало сила на пресъдено нещо на основание чл. 296, т. 3 ГПК. Процесуалният ред за защита срещу неблагоприятното за страната решение е изчерпан, а последиците на силата на пресъдено нещо не могат да бъдат преодолени по пътя на частното обжалване. Предвид изложените съображения, съдът