Решение № 102 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2019 г.

Решение № 102 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу решение 223 от 10.07.2019 г. по в. гр. дело № 270/2019 г. на Врачански окръжен съд, с което потвърдено изцяло решение № 202 от 7.03.2019 г. на Врачански районен съд, частично уважил искове за обезщетение на неимуществени вреди срещу касатора на основание 200, ал. 1 КТ, предявени от съпругата и дъщерята на починал в резултат на трудова злополука, Г. Ц. К.. Пострадалият наследодател на ищците е изпълнявал работа като електротехник в ответното дружество, по време на инцидента е участвал в група по отстраняване на авария в преносната мрежа. Ищците К. Л. К., съпруга на починалия и В. Г. К., негова дъщеря, са предявили право да получат обезщетение за неимуществени вреди от бившия работодател, в размер на по 70 000 лева за всяка от тях като са изтъкнали, че претенцията им е намалена при нейното предявяване с оглед вече получено от тях обезщетение по сключена застраховка "трудова злополука" както следва -по 50 904 лв обезщетение за всяка от ищците, Получили са и еднократна помощ в размер на 1200 лв, платена им от ответника с последното трудово възнаграждение, на основание КТД, което също са заявили в исковата молба. Злополуката, призната за трудова е настъпила на 20.05.2015 г. при изпълнение на възложената на пострадалия работа като "ел. монтьор" в ответното предприятие. Пострадалият, заедно с други служители късно през нощта е участвал в сформирана група за спешно отстраняване на авария на електропроводна линия, причинена от гръмотевична буря. Без да е потвърдено от ръководителя на групата, че електропроводът е с изключено захранване дистанционно от диспечера и без да получи от същия ръководител пряко нареждане за оперативна работа, К. се покачил на ел. стълб ЖР № 27/20 кв/в м. Лъката, където е бил изпратен с другпрекъсвано работник. Поради това, че към момента на злополуката захранването в действителност не било прекъсвано от диспечерския център за управление, както пострадалият сам сметнал, произтекло скъсяване на допустимите изолационни разстояния, същият попаднал под високо напрежение, от което е получил несъвместими с живота увреждания. На свой ред въззивният съд е приел, че исковете са доказани по основание, както и че възражението на ответника за допусната от пострадалия груба небрежност също е основателно и следва да се приложи чл. 201, ал. 2 КТ, като обезщетението се намали наполовина но не и в по-голяма степен, както е поддържал ответникът. Решаващите съображения на съда са основани на влязла в сила присъда, с която е установена вината на служителя В. Х. като ръководител на аварийната група, както и на приетата по делото техническа експертиза. Установени са нарушения от организационен характер при възлагането и контрола на работата в причинна връзка със злополуката. На следващо място въззивният съд е намерил, че заявеното обезщетение от 70000 лева за всяка от ищите е справедливо. От този размер е приложено намаляване е 35 000 лева на основание чл. 201, ал. 2 КТ, така са присъдени по 35 000 лева за всяка от ищците, без да се прилага чл. 200, ал. 4 КТ по отношение на дължимото на основание чл. 200, ал. З КТ. Не са взети предвид доводите на ответника в тази връзка. Възражението, че следва да се приспадне полученото от тях застрахователно обезщетение, според въззивния съд не следвало да се обсъжда, тъй като ищците са предявили исковете си частично като са изключили от размера на претенцията изплатените им обезщетения от застрахователя, за които признават Касационната жалба сочи оплаквания за неправилно прилагане на Кодекса на труда във връзка с приспадането на получени плащания от обезщетението за вреди и необоснованост на изводите за степента на съпричиняване при груба небрежност на пострадалия. И пред настоящата инстанция ответникът поддържа, че злополуката е настъпила единствено поради самоволните действия на пострадалия, който в нарушение на правилата за безопасност е започнал работа без да му е потвърдено, че захранването е прекъснато. Претендират се разноски Отговор не е постъпил. В писмена защита по същество пълномощникът на ответниците по касационната жалба изтъква, че като краен резултат въззивното решение е правилно и следва настоящата инстанция да го остави в сила. Претендира разноски С определение № 384 от 5.05.2020 г. на Върховен касационен съд III гр. отд. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса за прилагането на чл. 200, ал. 4 КТ по отношение на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200, ал. З КТ По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване следва да се изтъкне трайно установеното в практиката на ВКС разбиране, че съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ, неимуществените вреди при обезщетяване по чл. 200 КТ се определят от съда по справедливост. Определяйки обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът определя дължимото от работодателя, като при наличие на възражение прилага правилото на чл. 201, ал. 2 ГПК в случаите на допусната груба небрежност от пострадалия, в зависимост от приноса на това поведение за трудовата злополука. От така дължимото /обезщетение/ се приспада полученото от ищеца по сключени застраховки за риска "трудова злополука", ако обезщетението е получено за същата вреда. Положителният остатък, ако е налице такъв, съдът присъжда според петитума. Има зависимост между указанията в практиката на ВКС по прилагането на чл. 200, ал. З, вр. чл. 212 КТ, във вр. чл. 52 ЗЗД при определянето на неимуществените вреди по справедливост и указанието в кои случаи и спрямо кой размер се извършва намаляването на дължимото обезщетение съгласно чл. 200, ал. 4 КТ. /реш. № 178/2019 г. по гр. д. № 4579/2017 г. 3-то г. о., реш. № 208/2020 г. на 4-то г. о., реш. № 227/2016 г. по гр. д № 1405/2016 г. 4-то г. о., реш. № 90/2018 г. по гр. д № 3273/2017 г., З-го г. о. и др. / Намаляването по чл. 200, ал. 4 КТ/нова, ДВ.бр. 83/2005/ предпоставя да се установи обезщетението, което работодателят дължи. Когато се установят предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ, спрямо установения дължим размер на обезщетението се съобразява принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, заложен в чл. 200, ал. 4 КТ /нова, ДВ бр. 83/2005/, т. е съдът следи да не се присъжда на ищеца обезщетение за вредите, за които вече е парично обезщетен, като прилага тази норма. Разяснения по нейното прилагане са дадени в трайно установената практика на ВКС /реш. № 597/12.09.2006 г. на 3-то г. о на ВКС, реш. № 154/1.12.2014 г. на 1-во т. о ТК на ВКС, реш. № 178/2019 г. по гр. д. № 4579_2017 г. на 3-то г. о. реш. № 290/2013 г. по гр. д. № 20/201З г. на 4-го г. о, реш. № 227/2016 г. по гр. д № 1405/2016 г. на 4-то г. о. на ВКС и др. / Определянето на обезщетение по справедливост от съда, като задължителен мотив на решението, не е свързано с размера на предявения петитум по иска за обезщетение на неимуществените вреди. По волята на ищеца искът може да е частичен /което е различно от случаите на получено обезщетение от застраховател, считано от ищеца за частично с предявяването на претенция за обезщетение в пълния размер на неимуществената вреда/, да е очевидно занижен, или завишен като парична сума. При прилагането на критерия в чл. 52 ЗЗД в трудовия спор по чл. 200, ал. 1 КТ съдът определя обезщетението за неимуществените вреди глобално, при което не се влияе и от обстоятелства като степен на съпричиняване при груба небрежност, или размера на застрахователната сума по застраховката при трудова злополука и нейното получаване. Тези обстоятелства са от решаващо значение за съда при присъждане на поисканото, за уважаване респ. за отхвърляне на иска за обезщетение в предявения размер частично или изцяло, съответно и за съдържанието на съдебния диспозитив. Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването, че като е въприел за справедливо поисканото обезщетение от 70 000 лева за всяка ищца без да изложи съображения в указаната при отговора на равния въпрос насока, въззивният съд не е отчел задължението си да приложи съответно критерия на чл. 52 ЗЗД, както и на основание чл. 200, ал. 4 КТ да съобрази безспорното обстоятелство, че всяка от ищите вече е получила обезщетение за неимуществените вреди /от загубата на пострадалия в резултат на трудовата злополука/ в размер на 50904 лева, които суми подлежат на приспадане. Плащането на други парични компенсации от работодателя на основание Колективен трудов договор, макар ищците да изтъкнали факта за получаването им, не подлежат на приспадане на основание чл. 200, ал. 4 КТ, тъй като за тях не се установява да обезщетяват претендираната с иска неимуществена вреда. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно определяне на степента, в която да се намали обезщетението поради допусната от пострадалия груба небрежност. Не всяко нарушаване на правилата за безопасност, или на трудовата дисциплина обективира принос на пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ са разяснени в реш. № 149/2011 по гр. д. № 1248 по описа за 20Ю г. на III г. о., реш. № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. IV г. о, реш. № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. IV г. о., реш. № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 IV г. о. реш. № 977/2010 г. по гр. д. № 298/2009 г. ГУг. о на ВКС, реш. № 125/2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г., реш. № 25/2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г. Ш г. о, реш. № 79/2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. IV г. о, реш. № 290/2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. IV г. о на ВКС и др. и са спазени от въззивния съд. По възражение на работодателя, при конкретния механизъм трудовата злополука като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата задължително да се преценят от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявена "груба небрежност"за вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението. Съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. В този смисъл са решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 387/2010 г., ВКС, IV г. о. реш. № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. IV г. о. и реш. № 159 от 15.01.2018 по гр. д. № 251/2018 III г. о. и решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. Л/г. о на ВКС, която установена практика се споделя и от настоящия състав на ВКС, III г. о Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. Поддържането на енергопреносната система и отстраняването на технически аварии на мрежата е дейност, осъществявана при повишен риск, като превенцията на трудова злополука при нея при е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя"ЧЕЗ Разпределение България АД" е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение на предприятието и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени след инструктаж на изложените на риска ел. монтьори. Делът на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме за осигуряване на безопасни условия на труд не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука, отнела живота. В случая работодателят не е осигурил достатъчно екипи, които при възникнал проблем да проверят и отстранят авариите, което е довело до пренебрегване на организационни правила от ръководителя на групата, както и до нарушаване на последователността при обезопасяване на електропроводната линия. Съгласно ПБЗРЕУЕТЦЕМ аварийните групи при работа по електрическите системи и електропроводи задължително с сформират с ръководител, който следва да контролира работата и дава указания на място, а не по телефона. Нарушени са чл. 35, чл. 36, ал. 1, т. 2 и т. 6, както и чл. 142, т. 5, чл. 108, т. 1, т. З от ПБЗРЕУЕТЦЕМ Пострадалият дори не е имал мобилен телефон. В условията на нарушена комуникация, при трудни и извънредни като работна среда условия, пряко ангажираните по ремонта на място двама работници - включително пострадалият К., са били изложени на недопустим риск сами да оценяват и действат според обстановката, независимо че са имали устно указание от ръководителя на групата да изчакат с оперативните дейности, докато им се нареди друго. Последният не е завел бригадата до мястото на работа, не се е намирал на мястото на работа, не е контролирал работния процес пряко, както изрично изисква правилника. При тези обстоятелства, като се прибавят лошото време, късния час, недоразуменията при установяване на повредата, дори при работници със стаж и опит като при пострадалия К., дисциплината и предпазливостта лесно отстъпват на раздразнението и самонадеяността. Затова и изводът на съдилищата за равната степен в приноса на грубата небрежност, допусната от пострадалия е обоснован. За да изпълни по-бързо задачата по възстановяване на електрозахранването, К. е игнорирал дистанционните указания на ръководителя на групата да изчака. Покачил се е на електрическия стълб самоволно и без оборудване, без да има надлежно уверение, че електроподаването в сектора е прекъснато. Това не изключва в същата степен приноса нарушенията от организационен характер, които пряко са довели и до нарушения на правилата за безопасност. Тези нарушения пряко са допуснати от ръководителя на групата Х., затова последният е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 123, ал. 1 предл. 2 ПК За нарушенията в организацията на работния процес, свързани с безопасността отговорен е работодателят. Действително, работниците са пренебрегнали нормативния инструктаж в дадената ситуация. При пострадалия К. това е било в степен отвъд разумното поведение. Той самонадеяно е пренебрегнал елементарната предпазливост да не рискува живота си. Това се изяснява безпротиворечиво и от показанията на свидетелите, изслушани по делото. В случая обаче допуснатите организационни нарушения имат ако не водещо, то равностойно значение за настъпването на трудовата злополука. Като краен резултат, каузалният принос от поведението на пострадалия е определен правилно от въззивния съд. В случая по делото е безспорно е изяснено, че починалият е бил опората в семейството и за двете ищци - като за неговата преживяла съпруга, така и за неговата дъщеря загубата е тежка и непрежалима. Последната е била студентка към момента на злополуката, разчитала е изцяло на бащината помощ и подкрепа, която опора ще й липсва занапред в живота. Починалият е бил добър и обичан съпруг и всеотдаен родител. От показанията на свидетелите В. Н. и Н. К. е установено, че отношенията в семейството са били изключително близки и сърдечни. Починалия е бил много грижовен съпруг и баща Внезапната му смърт на сравнително млада възраст - 48 години, при така установените трагични обстоятелства, е причинила душевно страдание на съпругата и дъщеря му, което те не са превъзмогнали и понастоящем. Настоящата инстанция, отчитайки отношенията а близост в семейството, преценени в указаната с приемането на ППВС № 4/1968 г. насока, предвид възрастта на пострадалия и трагичните последици от злощастната му и преждевременна смърт, понесена тежко и от двете правоимащи, намира че обезщетение в размер на 110 000 лева е справедливо да бъде определено за всяка от тях, при преживяна загуба от подобно естество. По-висок размер обезщетение не може да се обоснове предвид обществения критерии за справедливост, като следва да отчита и икономическото положение в страна. Както правилно въззивинят съд е приел, ответникът е доказал основание за намаляване на обезщетението наполовина, на основание чл. 201, ал. 2 КТ. За претендираното в повече от тази половина обаче работодателят не дължи, затова и заплатеното от застрахователя, покриващо негово задължение за обезщетяване по риска "трудова злополука", се приспада от задължението му така, както е установено от съда. При дължимо обезщетяване от работодателя на неимуществените вреди в размер на 55 000 лв /поради намаляване на основание чл. 201, ал. 1 КТ/, на основание чл. 200, ал. 4 КТ следва да се приспадне полученото по застраховката, сключена от работодателя по Наредбата за задължително застраховане за риска "трудова злополука" на работниците и служителите /ПМС № 24 от 6.02.2006 г./ Обезщетение е изплатено на основание чл. 7, т. 1 от цитираната наредба, за вредите понесени от правоимащите в следствие на трудова злополука. Като за всяка от ищците се отчете получаване на застрахователно обезщетение в размер на сумата 50904 лв, полученото от тях частично обезщетява неимуществените им вреди. Като се отчете това, което дължи работодателят поради приноса на допусната от пострадалия груба небрежност, искането им следва да бъде уважени за по 4096 лв. Поради прилагане на чл. 200, ал. 4 КТ работодателят им дължи този остатък, който следва да се присъди по всеки от обективно и субективно съединените искове, с лихвата за забава от датата на увреждането, тъй като за това задължение покана не е необходима. За разликата до присъдените 35 000 лева по всеки иск, претенциите следва да се отхвърлят. Според този изход на делото следва да се присъдят и разноските за всички инстанции. Спорът е трудов и на ответника следва да се възложи за погаси в полза на бюджета задължението за държавна такса съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК Ответникът е представляван от юрисконсулт и поради това разноските му за защита по делото следва да се изчислят съгласно изричната норма на чл. 78, ал. 8 ГПК / изм ДВ бр. 8/2017/, според която размерът се определя от съда съгласно реда определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, а не като се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9.07.2004 г за минималните размера на адвокатските възнаграждения, както поддържа защитата. Такава аналогия законът вече изрично сочи като недопустима, като легитимната цел на тази нова уредба и нейното прилагане в частност като компетентност на настоящия съд, не би могло да бъде в несъответствие с тълкуването на чл. 101 ДФЕС и прилагането на Директива 77/249 от правото на ЕС, включително по съображенията, изложени в т. 2, във вр с § 59-63 на решение от 23.11.2017 г. по обединени дела С-247, С-248 от 2016 г. на СЕС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на двете ищци установили разноските общо /9705 лв/, следва се заплати сумата 678, 79 лв разноски за всички съдебни инстанции. На ответника, при определено юрисконсултско възнаграждение по 300 лв всяка инстнация на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, от установените общо 4000 лв. негови разноски за всички инстанции, двете ищци следва да му заплатят сумата от 3720 лв съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. З ГПК. Държавната такса, която ответникът следва да бъде осъден да внесе е 327, 68 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.