Определение № 2024 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5144/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. М. Г. от гр. София, чрез пълномощници адв. Хаджиев и адв. Симеонова, против определение № 2806 от 15.03.2024г., постановено по адм. д. № 922/2024г. от Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Г. срещу мълчалив отказ на директора на 203 Профилирана езикова гимназия „Св. Методий“, гр. София, да предостави достъп до обществена информация по заявление с вх. № 605 от 15.11.2023г., производството по делото е прекратено и е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски по делото. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно. Излага доводи, че определението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК и чл. 159, т. 4 АПК, поради неправилно прилагане и тълкуване на въпроса за основанията за прекратяване на делото и за присъждане на разноски. Твърди, че правното основание на което първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството е по чл. 159, т. 3 АПК-оспореният административен акт е оттеглен. Ответникът по частната жалба – директорът на 203 Профилирана езикова гимназия „Св. Методий“ представя писмен отговор чрез пълномощник адв. Москов, в който я оспорва като неоснователна. С определение № 8293 от 04.07.2024г., постановено по адм. д. № 5144/2024г. Върховният административен съд, пето отделение прекратява производството по делото и изпраща делото на Административен съд София-град за произнасяне по искането с правно основание чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Административният съд се произнася с определение № 13790/02.08.2024г. по адм. д. № 922/2024г. по описа на АССГ, с което оставя без уважение молбата на Г. М. Г. за присъждане на разноски по делото. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба на Г. срещу определение № 2806 от 15.03.2024г. за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, съдът приема, че към момента на произнасяне по жалбата на Г. Г. срещу мълчалив отказ да предостави достъп до обществена информация по заявление с вх. № 605 от 15.11.2023г., директорът на 203 Профилирана езикова гимназия „Св. Методий“ издава решение № 4 от 14.02.2024г., с което предоставя пълен достъп до поисканата от жалбоподателя обществена информация. При това положение според първоинстанционния съд за Г. отпада правния интерес от търсената съдебна защита и на основание чл. 159, т. 4 АПК оставя без разглеждане жалбата му и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че към момента на депозиране на жалбата е формиран мълчалив отказ, който впоследствие е оттеглен с решение № 4 от 14.02.2024 г. Видно от уведомление изх. № 316 от 11.12.2023 г. на Г. Г. е указано да отстрани нередовности по заявлението на основание чл. 24, ал. 2 ЗДОИ във връзка с чл. 22 ЗЕУ, като изрично е предупреден, че при непредоставяне на възможност за надлежна идентификация, искането за достъп до обществена информация ще бъде оставено без разглеждане на основание чл. 29, ал. 2 ЗДОИ. Уведомлението е изпратено чрез ССЕВ на жалбоподателя на 22.12.2023г., след като Г. подава жалба срещу твърдяния мълчалив отказ на 13.12.2023 г. Предвид разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗДОИ при дадени указания за уточнение на искането, срокът за произнасяне по искането по чл.28, ал.1 ЗДОИ не тече, същият започва да тече едва след уточняването му. Съгласно чл.29, ал.2 ЗДОИ срокът за уточняване на искането е 30 дневен. На 14.02.2024г. задълженият субект постановява решение, с което предоставя на жалбоподателя достъп до обществената информация. Предвид изложеното законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на постановения позитивен акт от 14.02.2024 г., с който е удовлетворено заявлението му по ЗДОИ в цялост. Не е налице твърдяната от жалбоподателя хипотеза за първоначално постановен мълчалив отказ, който да е оттеглен с изричния позитивен акт. Правилно съдът счита, че е налице основанието по чл. 159, т. 4, а не по т. 3 от АПК за недопустимост на оспорването. В допълнение на изложеното следва да бъде подчертано, че мълчаливият отказ не е волеизявление, а липса на волеизявление, което не може да бъде оттеглено. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпросът за разноските е разрешен с влязло в сила определение и не следва да се обсъжда от настоящата инстанция. Настоящият правен резултат обуславя основателност на претендираните от ответната страна разноски, които са заявени своевременно, представени са доказателства за извършването им, поради което частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на 203 Профилирана езикова гимназия „Св. Методий“ сумата от 600 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, ВАС, пето отделение