Определение № 372 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2283/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. Н. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 18.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 5473/ 2017 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с разпореждане по същото дело от 06.08.2018 г., с което е върната (поради просрочие) частна касационна жалба вх.№ 7005/ 17.04.2018 г., подадена от Н. Н. срещу определение на същия съд по същото дело № 722/ 28.02.2018 г. (с него е оставена без уважение частна жалба на Н. Н. срещу определение от 25.05.2017 г. по гр.д.№ 381/ 2016 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на Н. Н. против държавата). Жалбоподателят Н. поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като с него се отказва правосъдие и е постановено от съд, който не е безпристрастен и независим. Жалбоподателят не оспорва, че честната жалба е подадена на датата, която е приета в обжалваното разпореждане (16.04.2018 г., по пощата), но поддържа, че това е станало в надлежния срок от съобщението (03.04.2018 г.), тъй като по време на Великденските празници сроковете не текат. Моли обжалваното определение да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално – отменено като неправилно. Прави искане частната му жалба да бъде разгледана в публично съдебно заседание, както и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Няма основание да бъде уважено искането на жалбоподателя за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, тъй като въпросът за основателността й е правен, не се налага събиране на доказателства, нито личното му изслушване. Следователно няма необходимост от провеждане на открито заседание по смисъла на чл.278 ал.1 изр.2 ГПК. Не следва да се уважава и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като тълкуването на чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз не би могло да има значение за настоящето производство, което касае не правото на достъп до съд, а процесуалните срокове за упражняването му. Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, но е неправилно. Исковото производство е образувано по искова молба на Н. М. Н. против държавата, представлявана от Министъра на финансите, предявени са осъдителни искове за обезщетяване на вреди от незаконосъобразна правосъдна дейност. По исковата молба е образувано гр.д.№ 381/ 2016 г. по описа на Софийски градски съд, който с определение от 25.05.2017 г. върнал исковата молба поради недопустимост на иска. По частна жалба на Н. Н. срещу това определение е образувано гр.д.№ 5473/ 2017 г. на Софийски апелативен съд, който с определение от 28.02.2018 г. потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Препис от това определение е връчен на адвокат Н. М. като процесуален представител на Н. Н. на 03.04.2018 г. На 16.04.2018 г. адвокат М. е подала по пощата частна жалба срещу определението от 28.02.2018 г. С обжалваното в настоящето производство разпореждане апелативният съд постановил връщане на частната касационна жалба поради подаването й след изтичане на законоустановения срок. Изводът за пропускане на срока за обжалване на определението от 28.02.2018 г. е неправилен. Този срок е едноседмичен (чл.275 ал.1 изр.1 ГПК), както е указано в самото определение. Той е започнал да тече на 03.04.2018 г., вторник, когато препис от определението е връчен на процесуалния представител на Н. Н., но не е изтекъл на 10.04.2018 г., вторник, защото 6, 7, 8 и 9.04.2018 г. са официални празници по чл.154 ал.1 КТ (Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник). Съгласно чл.61 ал.2 (отм.) ГПК за тези дни срокът за обжалване е спрял да тече. Затова той е трябвало да изтече на 14.04.2018 г., но тази дата е събота, неприсъствен ден, като следващия присъствен ден е 16.04.2018 г. Подадената на тази дата по пощата частна касационна жалба не е просрочена, съгласно чл.60 ал.6 вр. чл.62 ал.2 изр.1 ГПК и не подлежи на връщане на основание пропуснат срок за подаване. По изложените съображения Върховният касационен съд