Определение № 307 от 13.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 802/2012 г.

Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на Н. Т. И. – ответник по касация, чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на определение № 72 от 13.02.2013 г. по т.д.№ 802/2012 г., като се присъдят направените пред ВКС разноски за отговор на жалбата на насрещната страна, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, с отразено плащане на договорената сума в размер на 300 лева. Ответникът по молбата – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита молбата за неоснователна, поради липса на доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Доводи са развити в писмен отговор, с позоваване на практика на ВКС. С определение № 254/15.10.2013 г. е констатирано, че по въпроса за доказване на плащането на адвокатското възнаграждение, по който следва да се произнесе ВКС във връзка с подадената молба по чл.248 ГПК, е висящо тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това е постановено спиране на производството по чл.248 ГПК. С обявяване на решението на 06.11.2013 г. по посоченото тълк.дело са отпаднали процесуалните пречки за разглеждане на подадената от Н. И. молба за допълване на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за допълване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на предвидения в чл.248, ал.1 ГПК едномесечен преклузивен срок, считано от обявяване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на СГС по в.гр.д. № 6209/2012 г. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Видно от представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 31.08.2012 г. договореното между ответника по касация и адвокат Д.А. от АК – Шумен в размер на 300 лв. е отразено като внесено от клиента, без обаче да е конкретизиран начина на плащане и без да са попълнени останалите графи от бланковия договор. Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ т.1/ съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като е задължително в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително следва да се представят доказателства за това, а ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка. Съобразявайки даденото тълкуване, не би могло да се възприеме твърдението на молителя, че договора за правна защита и съдействие удостоверява по надлежен начин заплащането на адвокатския хонорар в посочения размер. Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение