Определение № 241 от 01.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 170/2011 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Е. П. С., чрез адвокат Г. С., с вх.№6773 от 28.01.2011 год., подадена по пощата с пощенско клеймо от 27.01.2011 год., срещу Определение от 13.12.2010 год. на Софийския градски съд, ТК, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу Определение от 09.08.2010 год. по гр.д.№26762/2010 год. на Софийския районен съд, І Г.О., 39 състав, с което е отхвърлена молбата й на основание чл.389 във вр. с чл.397, ал.1,т.3 ГПК за допускане обезпечение на предявения от нея срещу [фирма] и [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване спрямо ответниците, че не дължи сумата 9695.23 лв., представляваща цена на електроенергия по фактури за периода 12.01.2010 год.-14.04.2010 год., чрез налагане на обезпечителна мярка- възстановяване подаването на електроенергията за битови нужди за обекта, за който е начислена ел.енергията. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че исканата обезпечителна мярка не съответства на целената правна защита по предявения установителен иск с предмет установяване недължимост на определено облигационно вземане. Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на частната жалба. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, но въпреки това е процесуално недопустима. Определенията на съда по исканото обезпечение на иска/чл.390 и чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. С тези определения съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото те имат привременен съпътстващ характер. С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт, с изключение на хипотезата, визирана в допълнението на чл.396, ал.2 ГПК, направено с ДВ бр.100/ 21.12.2100 год. Съгласно него като изрично обжалваемо пред ВКС е посочено само определението на въззивния съд, с което той допуска обезпечението. Само за тази категория определения следва да се приеме, че посоченотопо-горе тълкувателно решение е загубило сила, съобразно направената законова промяна. Обжалваното определение на Софийския градски съд не се обхваща от тази хипотеза, тъй като с него е потвърден отказът на районния съд за допускане на исканото обезпечение. Неправилно посочената от Софийския градски съд обжалваемост не създава право на инстанционен контрол, какъвто законът не допуска. С оглед изхода по делото в полза на ответника [фирма] ще следва на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъди сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд