Определение № 60806 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4011/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. А. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 138 от 9.04.2021г. по в.гр.д. № 1322 по описа за 2020г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 7964 от 2.10.2020г. по гр.д. № 153/2020г. на РС Гоце Делчев като са отхвърлени предявените искове против “Пирин Текс Продакшън“ ЕООД, представлявано от управителя Р. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване в щата, считано от 9.12.2019г. и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата длъжност „механик, машинни инструменти“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, на основание чл.225, ал.1 КТ в размер на 5 202.24лв.,за периода 9.12.2019г. – 9.06.2020т., като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за установено следното: Г. Д. Безспорно е заемал една от двете, предвидени в щатното разписание на дружеството, длъжности „механик, машинни инструменти“. Със заповед от 30.08.2019г. управителят, в качеството си на работодател, е взел решение за съкращаване и на двата предвидени щата за посочената длъжност. На 7.10.2019г. Д. е бил запознат с тази заповед и му е предложена друга работа, която той е отказал. След като на 7.11.2019г. е представил на работодателя си експертно решение № 4015, от което е видно че страда от заболяване, попадащо под закрилата на Наредба № 5 от 20.02.1987г, е направено искане пред „Инспекция по труда“ Благоевград за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради „съкращаване в щата“. Разрешението е получено на 3.12.2019г., на 6.12.2019г. на работника е връчено предизвестие и е издадена процесната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Не се спори, че междувременно /считано от 13.10.2019г. /, на същото основание е било прекратено трудовото правоотношение и с другия работник, заемащ втория щат за длъжността „механик, машинни инструменти“. Уволнението е оспорено от ищеца с четири довода – не е ясно, кой е подписал заповедта и дали е компетентен за това, няма реално съкращаване в щата и е налице злоупотреба с право по чл.8, ал.1 КТ, няма извършен подбор и няма предварително разрешение от„Инспекция по труда“ Въззивният съд е приел уволнението за законосъобразно, защото с приета по делото експертиза е установено, че подписът под заповедта за уволнение е положен от управителя на дружеството, т.е. от работодателя. Налице е реално съкращаване на двата съществуващи щата за заеманата от ищеца длъжност, което изключва необходимостта за подбор. Спазена е процедурата по чл.333 КТ. Във връзка с всеки един от доводите съдът е изложил подробни мотиви. Приел е, че заповедта за уволнение отговаря на формалните изисквания на закона, притежава всички белези на акт на работодателя /изходящ номер, дата на издаване, подпис, печат/, установено е авторството и то е на компетентния орган, поради което липсата на посочено име под положения подпис, не я прави незаконна. Най-ранният момент на прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, е последният работен ден на действие на старото щатно разписание, но няма пречка това да бъде направено и по-късно, след като е необходимо да се изчака изискуемите се разрешение от „Инспекция по труда“ и мнение на ТЕЛК. Изчакването им също не прави уволнението незаконно. Спазена е законоустановената процедура по чл.333, ал.1 КТ, като е изяснено - чрез проверка във входящия дневник за м.11.2019г., изискан от „Инспекция по труда“, че разрешението на компетентния орган е дадено и е получено от работодателя преди момента на връчване на работника на предизвестието за прекратяване на правоотношението. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по множество въпроси, които могат да бъдат групирани в три групи. Първата е относно компетентността на подписалият заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, и включва въпросите: длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения, допуснал ли е процесуално нарушение като е назначил съдебно-графологическа експертиза на подпис на неизвестно лице само въз основа на твърдение на ответника и като е приел за доказана компетентността на издателя на заповедта без представени доказателства за това? Съществен недостатък, водещ до незаконосъобразност на издадена заповед по чл.328, ал.1, т.2 КТ ли е липсата на отбелязване на трите имена и длъжността на положилия подпис като работодател при положение, че са оспорени авторството и компетентността на издателя? Втората група въпроси са свързани с реалността на извършеното съкращаване в щата и по-специално - допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение като е обсъждал хипотези, които не са предмет на спора, вместо направените доказателствени възражения за реално премахване на трудовите функции за процесната длъжност? Третата група въпроси са свързани с отказа на въззивния съд да допусне /съответно да приеме за незаконосъобразен отказа на първата инстанция да допусне/ съдебно-техническа експертиза във връзка с направено оспорване на датата на издаване на разрешението от „Инспекция по труда“. Счита и че Инспекцията по труда се е произнесла по непълна преписка. Касаторът твърди противоречие на въззивиня акт с множество решения, които не прилага, но цитира. Позовава се и на очевидна неправилност, без да я аргументира. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от “Пирин Текс Продакшън“ ЕООД, представлявано от управителя Р., чрез процесуалния представител адвокат З., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че касационно обжалване не може да бъде допуснато пред вид липсата на всяко едно от посочените от касатора специални основания. Излага и доводи по съществото на спора, който намира за правилно разрешен. Настоящият съдебен състав счита, че по нито едни от поставените въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото част от тях не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, а за всички не е налице нито едно от посочените от касатора специални основания. По тях е налице трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост въпросите, формулирани по следния начин: “допуснал ли е въззивния съд процесуално нарушение“, защото са свързани с преценка на правилността на постановения въззивен акт. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. За останалите поставени въпроси следва да се посочи и следното: Когато работодателят по смисъла на §1 т.1 ДР на КТ е юридическо лице, компетентният орган да извърши съкращаване на щата е представляващият го /в случая- управителя на дружеството, което е ЕООД/. Правата и задълженията на работодателя могат да се осъществяват пряко от собственика на дружеството или от определено и действащо от негово име и в негов интерес лице. Когато заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа всички реквизити, включително и подпис без да е посочено името на този, който го е положил, при направено възражение във връзка с компетентността на издалия заповедта, е логично първо да се извърши проверка дали подписът е положен от представляващият съответното юридическо лице. При установяване с надлежни доказателства / в случая експертиза/, че подписът е на представляващият дружеството-работодател, то тогава възражението следва да се приеме за недоказано. Втората група въпроси, свързани с реалността на извършеното съкращаване в щата, е ирелевантна, защото при наличие на две щатни бройки, които са премахнати изцяло /и двете/, теоретично не е възможно да няма реално премахване на трудовите функции за процесната длъжност. Преценката за реалното премахване на щатовете се извършва към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и в случая това е направено от въззивния съд. Той е съобразил, че работодателят е взел решението си за съкращаване на двата налични щата на 30.08.2019г., считано от 2.09.2019г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е от 6.12.2019г. и е установено че към м.12.2019г. щатове за заеманата от ищеца длъжност не са предвидени /като считано от 13.10.2019г. е прекратено трудовото правоотношение и с работника, заемал другия предвиден за длъжността щат/. Третата група въпроси, доколкото са свързани с обсъждане на ангажираните по делото доказателства, във връзка с отказа на въззивния съд да допусне /съответно да приеме за незаконосъобразен отказа на първата инстанция да допусне/ съдебно-техническа експертиза във връзка с направено оспорване на датата на издаване на разрешението от „Инспекция по труда“, също не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Принципно следва да бъде посочено, че не следва да се ангажира ново доказателство /експертиза/ след като подлежащото на установяване обстоятелство вече е установено с друго вид доказателство /писмено, каквото е извлечението от входящия дневник/. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд