Определение № 13 от 09.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 10/2010 г.

Касационното производство е образувано, с правно основание чл.43,т.3 НПК, по повод разпореждане, постановено от председателя на районен съд – гр. В., с което е прекратено производството по н.ч.д. № 6275/09 год. по описа на съда и – отправено искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа и реши делото по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В районен съд- Варна е образувано н.ч.д. № 6275/09 год. по повод искане от районна прокуратура-гр. Варна, на основание чл.157 от Закона за здравето за изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза на В. Е. Ц., с оглед евентуалното му лечение по принудителен ред. Съдиите от районен съд- Варна са се отвели от разглеждане и решаване на делото по същество, на основание чл.29, ал.2 НПК, поради обстоятелството, че лицето по отношение на което е направено искането е адвокат от АК-Варна, с което се осъществяват ежедневни контакти и биха се породили съмнения в тяхната безпристрастност. Настоящият съдебен състав намира, че искането е основателно. Съдът, на когото делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, не може да образува състав. Поради това, Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на друг, еднакъв по степен съд – районен съд-Плевен. Водим от горното и на основание чл.43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение