Определение № 2598 от 04.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2753/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Д. С. Б. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 1026 от 31.03.2025 г. в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на ответника „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] разноски за производството пред ВКС от 11 400 лв. на 1 200 лв. Молителката поддържа, че на насрещната страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., тъй като този размер съответства на осъщественото от пълномощника на „ЗД „Бул инс“ АД изготвяне на отговор на касационната жалба без процесуално представителство. Ответникът „ЗД „Бул инс“ АД изразява становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че размерът на договореното и заплатено от него адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС е съобразен с Наредба № 1/2004 г. с оглед материалния интерес по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 1026 от 31.03.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 1005 от 10.10.2024 г. по в. гр. д. № 1547/2024 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в обжалваната от Д. С. Б. част, с която е потвърдено решение № 56 от 4.04.2024 г. по гр. д. № 308/2023 г. на Видински окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу „ЗД „Бул инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Г. Н. Д., настъпила при ПТП на 6.05.2023 г., за разликата над уважения размер от 180 000 лв. до предявения размер от 300000 лв. С определението по чл. 288 ГПК касационната жалбоподателка ищца е осъдена да заплати на „ЗД „Бул инс““ АД разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 11 400 лв. Настоящият състав намира, че в случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с обжалваемия интерес /120 000 лв. / следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред ВКС се изчерпва с депозиране на отговор на касационната жалба, съдържащ доводи във връзка с отсъствието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд и съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е бил формулиран правен въпрос. Визираните обстоятелства обуславят извод, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 11 400 лв. е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено на 3 000 лв. По изложените съображения определението от 31.03.2025 г. следва да се измени, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 3 000 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение