Решение № 888 от 8.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 150/2010 г.

Решение № 888 от 8.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 150/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 1542 от 05.10.2009 г. по в. гр. дело № 82/2009 г., с което е отменено решение № 139/05.12.2002 г., постановено по гр. дело № 3070/2001 г., ХVII гр. с. П. районен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от С. И. М., С. Б. С., И. Б. И. против [фирма], Р. "Т." за предаване от първия ответник на владението върху имот пл. № 955, парцел "К." по плана на С., V гр. ч., [населено място], с площ от 1733 кв. м. и за предаване от втория ответник на владението върху имот от 1791 кв. м., представляващ част от парцел "К." по плана на С., V гр. ч., [населено място], както и в частта, в която С. И. М., С. Б. С., И. Б. И. са осъдени да заплатят на [фирма] сумата от 354 лева и Р. "Т." сумата от 1 035 лева като вместо това е постановено осъждане Р. "Т.", със седалище и адрес на управление [населено място], ул. "Б." № 2а и [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], Г. Д. Н. № 75 /като правоприемник на [фирма]/ да отстъпят собствеността и предадат владението на И. Б. И., ЕГН [ЕГН], С. Б. С., ЕГН [ЕГН] и С. С. Ц., ЕГН [ЕГН], върху части имот пл. № 955, парцел "К." по плана на С., V гр. ч., [населено място] с площ от 1733 кв. м. и от 1791 кв. м./части от бивши имоти пл. № 300 и 301 по плана на С. [населено място] от 1952 г./ като определяне на границите на имотите да се извърши съгласно Решение № 9061/04.06.2000 г. на ПК П. и удостоверения и скици по чл. 13 от ППЗСПЗЗ изх. № А8-94-С-132/26.06.2000 г. и осъждане Р. "Т.", със седалище и адрес на управление [населено място], ул. "Б." № 2а и [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], Г. Д. Н. № 75 по равно да заплатят на И. Б. И., ЕГН [ЕГН], С. Б. С., ЕГН [ЕГН] и С. С. Ц. ЕГН [ЕГН], сумата от общо 2 727 лева разноски в производството. Недоволен от въззивното решение е касаторът Р. "Т.", представляван от адвокат К. Г. М., от Пловдивската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е невалидно, недопустимо, неправилно и необосновано и претендира за отмяната му с потвърждаване на първоинстанционното решение тъй като липсва индивидуализация на поземления имот с площ и граници и ответниците по спора, освен това е неясно, поради което е и нищожно понеже не е съобразено, че ищците ползват част от имота и се легитимират с решение № 9061/04.06.2000 г. на ПК-П., което също е нищожно. Процесуалният представител адвокат М. поддържа касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за направените съдебни разноски пред всички инстанции, които не следва да се обсъждат тъй като липсва списък на разноските както предвижда чл. 80 ГПК. Постъпила е касационна жалба и от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от адвокат Л. Т. К. от Пловдивската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано тъй като не е изпълнимо понеже имотът не е индивидуализиран, освен това не е съобразено, че имотът е отчужден по градоустройствените закони, поради което не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а относно владението - не е разграничено спорното от безспорното. Касаторът Р. "Т." е заявила становище за основателност на касационната жалба на [фирма]. От ответниците по касация С. Б. С., С. С. Ц. и И. Б. И., представлявани от адвокат С. Ц. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Процесуалният представител адвокат Ц. поддържа оспорването на касационните жалби и по съображения изложени в писмена защита. Постъпила е писмена защита от ответниците по касация И. Б. И. и С. Б. С., в която се поддържа оспорването на жалбата. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивния съд е приел, че единствено безспорното е, че ответните дружества осъществяват владение върху процесните имоти, при което е доказано правото на собственост на ищците на основание наследство и земеделска реституция, а липсва надлежно възникнало право на собственост за държавата, респ. за дружествата върху същите имоти. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: С определение № 555 от 18.06.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касационните жалби са редовни и допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С решение № 7 от 20.01.2006 г., постановено по гр. дело № 2495/2004 г. по описа на IV гражданско отделение на Върховния касационен съд по жалба на ищците е оставено в сила решението от 24.07.2003 г., поправено с решения от 30.12.2003 г. и от 23.06.2004 г. по гр. дело № 339/2001 г. на Пловдивския окръжен съд, 9-ти състав, в частта, с която е отменено решение № 139 от 05.12.2002 г. по гр. дело № 3070/2001 г. на Пловдивския районен съд, 17-ти състав и е отхвърлен иска за прогласяване за нищожно решение № 9061/04.06.2000 г. на П. комисия-П. по преписка № 906/1991 г. При това положение е недопустимо в настоящото производство /при втора касация/ да се пререшава въпроса за прогласяване нищожността на решение № 9061 на ПК-П., наведено като касационно основание. Със същото касационно решение е отменено въззивното решение от 24.07.2003 г., поправено с решения от 30.12.2003 г. и от 23.06.2004 г. по гр. дело № 339/2001 г. на Пловдивския окръжен съд, 9-ти състав в частта, с която е оставено в сила решение № 139 от 05.12.2002 г. по гр. дело № 3070/2001 г. на Пловдивския районен съд, 17-ти състав за отхвърляне на исковете по чл. 108 ЗС за предаване владението върху имот пл. № 955, парцел "К." с площ 1733 кв. м. и върху имот от 1971 кв. м., част от същия парцел по плана С., V гр. част[населено място] и делото е върнато за разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото от окръжния съд е прието в с. з. на 28.04.2009 г. за безспорно, че Р. "Т." владее спорния имот на север от оградата, обозначен на скицата на л. 27 с черен туш с точици, а [фирма] владее имота, обозначен като дял втори в скицата, находяща се на л. 12 от първоинстанционното дело. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивния съд е приел, че с оглед ангажираните доказателства за извършени отчуждения от собствените на наследодателя на ищците И. М., починал през 1947 г., имоти и заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи, е установено, че възстановените с решение на Поземлената комисия (ПК) имоти не съвпадат с тези части, които са отчуждавани за различни нужди, не са застроени и не съставляват прилежащи площи към съществуващи строежи, освен това нямат обслужващо сградите предназначение и могат да бъдат обособени като самостоятелни парцели. Взето е предвид, че с измененията на чл. 10 ЗСПЗЗ от 1997 г. възниква възможността за възстановяване на бивши земеделски земи, включени в регулационните граници независимо от това дали са обобществявани в земеделски стопанства с оглед процедурата по § 34 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Направен е извод, че решението на ПК-П. е правилно и има реституционен ефект за посочените в него имоти - части от стари имоти № 300 и № 301. Отчетено е, че не е възникнало надлежно право на собственост за държавата или за някое държавно предприятие или кооперативен съюз върху процесните имоти, а представените доказателства за отчуждаване по ЗПИНМ и изменение на регулацията не засягат процесните имоти, при което съставените актове за държавна собственост и констативните нотариални актове не създават собственически права, а само ги декларират, освен това ответните дружества не са доказали съответния правопораждащ собствеността факт - за това искът по чл. 108 ЗС като основателен и доказан е уважен. Касационните жалби са редовни и допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивния съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.), а заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи са приети при съобразяване разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). Искът за ревандикация по чл. 108 ЗС предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита каквато е търсената. При посочените факти въззивния съд е направил правилен извод, че ищците са доказали наличието на трите кумулативно предвидени материално-правни предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС относно спорния имот, а именно, че са собственици на този имот, че ответниците го владеят и то без правно основание. Въззивното решение при посочените факти не противоречи на представените от касаторите съдебни решения във връзка с приложението на чл. 108 ЗС и земеделската реституция: на ТР № 6 от 10.05.2006 г. по гр. дело № 6/2005 г. ОСГК; на Върховния съд - № 2419 от 13.10.1960 г. по гр. дело № 3461/1960 г. на I гражданско отделение на Върховния касационен съд, I гражданско отделение - № 926 от 22.10.2008 г. по гр. дело № 3149/2007 г., № 917 от 08.12.2008 г. по гр. дело № 3284/2007 г., № 256 от 08.05.1995 г. по гр. дело № 183/1995 г., № 870 от 17.10.2008 г. по гр. дело № 2992/2007 г.; на IV гражданско отделение № 415 от 14.04.2003 г. и № 1835-а от 02.11.1995 г. по гр. дело № 2186/1994 г., на Девинския районен съд № 123 от 04.07.2005 г. по гр. дело № 5/2005 г. Решение № 595 от 19.06.2009 г. по гр. дело № 1096/2008 г. на III гражданско отделение на Върховния касационен съд касае различна фактическа обстановка, свързана с приложението на чл. 108 ЗС, но във връзка с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ; Решение № 109 от 26.02.2009 г. по гр. дело № 306/2008 г. на II гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено в друго производство - по чл. 87, ал. 3 във връзка с чл. 190 ЗЗД. Останалите решения са постановени в административно производство, поради което е недопустимо обсъждането им като противоречива практика в настоящото касационно производство: № 96 от 31.03.1994 г. по адм. дело № 4876/1993 г. на III гражданско отделение на Върховния съд, № 6800 от 21.06.2006 г. по адм. дело № 381/2006 г. на IV гражданско отделение на Върховния административен съд и решение от 03.01.2008 г. по адм. дело № 411/2007 г. на Административен съд-Добрич. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК касационните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, I гражданско отделение