Определение № 18 от 19.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 412/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на О. С. Г. срещу определение № 12017/02.11.2020 г. по в.гр.д. № 3889/2019 г. на Апелативен съд- София в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на О. С. Г. за изменение на решение № 11741/30.07.2020 г. по в.гр.д. № 3889/2019 г. на Апелативен съд- София № 11741/30.07.2020 г. по в.гр.д. № 3889/2019 г. по отношение на разноските в останалата й част. Частният жалбоподател поддържа, че САС не е съобразил, че молбата е за изменение на присъдените в полза на „ЕВРО КЕПИТЪЛС МЕНИДЖМЪНТ“ЕООД /в ликвидация/ разноски за въззивна инстанция, а не за първа инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа частната жалба, констатира следното: Същата е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е искането за именение на решение на СГС в част, която е била проверена по реда на чл.248 ГПК и този акт е влязъл в сила като необжалван е недопустимо произнасяне от въззивната инстанция. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е основателна. Видно от молбата по чл.248 ГПК частният жалбоподател е поискал изменение на въззивното решение в частта, с която в полза на „ЕВРО КЕПИТЪЛС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД / в ликвидация/ е било присъдено заплатеното от него възнаграждение за един адвокат за въззивна инстанция. Същата молба е допустима съобразно предпоставките на чл.248 ГПК. САС дължи произнасяне по същество. Поради което обжалваното определене следва да се отмени, а делото да с е върне на САС за произнасяне в посочената част на молбата по чл.248 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд