Определение № 13825 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11864/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт Т.Ламбрев, подадена против определение № 1762 от 11.10.2024г., постановено по административно дело № 576/2024г. по описа на Административен съд-Перник. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното определение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че не са налице императивните предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК, обуславящи спирането на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – община Брезник, представлявана от кмета на общината, в представено писмено възражение излага доводи за неоснователност на частната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на оспореното определение. Върховния административен съд, четвърто отделение, в настоящия си състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - Перник е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/4335/15.08.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на основание т.11, б.“б“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ е наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на финансовата помощ в размер на 6 221 985,37 лв. с ДДС, изплатена по заявени за възстановяване разходи по договори за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за извършване на СМР дейности за проект „Ново изграждане, рехабилитация и реконструкция на водоснабдителни мрежи на територията на община Брезник“, с единадесет обособени позиции“. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че са основателни твърденията на жалбоподателя, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди в хипотезите на чл. 166 АПК, а именно невъзможността на общината да субсидира читалищата, да подпомага граждани в тежко положение, да изплаща помощи да новородено или осиновено дете и т.н. Съдът е приел, че са налице нови обстоятелства, следващи по време издаването на административния акт, които обосновават искането, а именно опасността от неизпълнение на задълженията и по сключени договори за доставка на хранителни продукти, договор за доставка на активна електрическа енергия, договори за доставка на въглища и гориво за отопление, насочени към удовлетворяване на нуждите на населението на общината. Съдът е обсъдил, че наложената финансова корекция от над 300 000 лева представлява сумарно 22% от приходите на общината, заложени в бюджета за 2024г. и е счел, че събирането на посочената в акта сума ще доведе до значителни затруднения на общината и нейната дейност, което е в разрез с принципа за съразмерност прогласен в чл. 6 от АПК. Съдът приел, че предварителното изпълнение на оспорения акт би затруднило функционирането на общината, а това би накърнило интересите на местната общност. Обжалваното определение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя възприетите от съда изводи, касаещи спирането на предварителното изпълнение на административния акт, тъй като същите съответстват на представените доказателства и на приложимия закон. Направените възражения в частната жалба са неоснователни. Разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ предвижда, че решението за определяне на финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6. В чл. 27, ал. 2, изречение първо от ЗУСЕФСУ изрично е указано, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. С оглед така цитираната правна регламентация, депозираната пред съда жалба срещу решението за финансова корекция няма суспензивен ефект. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл. 27, ал. 2 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ)/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. Това означава, че тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. В този смисъл за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, съставляващи основание за спирането на оспорения административен акт. В конкретния случай правилно съдът е приел, че от предварителното изпълнение на решението, с което на Община Брезник е наложена финансова корекция, биха могли да настъпят значителни и трудно поправими вреди. В настоящата хипотеза е налице и условието на чл. 166, ал. 2 от АПК, съобразно което изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Към искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обаче са представени писмени доказателства, установяващи факти, настъпили след постановяване на оспорения административен акт, а именно възникването на нови задължения за общината по сключени от нея договори след издаване на акта. Предварителното изпълнение на решението за определяне на финансова корекция би затруднило изпълнението на тези договори, тъй като ще доведе до сериозно намаление на финансовите ресурси на общината. Част от договорите имат за предмет доставката на хранителни продукти за осигурявани от общината социални услуги- детска млечна кухня, социален патронаж. Другата част от договорите касае осигуряването на електроенергия, гориво и въглища за общината. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че в случая са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 166, ал. 2 от АПК – наличието на данни, че предварителното изпълнение би причинило значителна или трудно поправима вреда на оспорващия и наличието на нови обстоятелства, възникнали след постановяване на оспорения акт. При спиране предварителното изпълнение на заповедта няма да се затрудни или осуети реализирането на задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена, а от закъснението на изпълнението няма да последват вреди за ДФЗ, които да са трудно поправими. Тези обстоятелства правилно са преценени от съда като обуславящи хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, при наличието на която следва да бъде спряно предварителното изпълнение на обжалвания акт до приключване на съдебния спор по неговата законосъобразност. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което същото като правилно, валидно и допустима следва да бъде оставяно в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,