Определение № 3246 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2046/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. В., срещу Определение № 40124 от 02.12.2025 г., постановено по административно дело № 1925/2025 г. от Административен съд – София – град /АССГ/, с което В. е освободен от заплащане на държавна такса в размер на 30 лева за обжалване на Определение № 21031 от 18.06.2025 г., постановено по същото дело и е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима в частта, в която с обжалваното определение е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ. Частната жалба е недопустима в частта, в която е обжалвано определението в частта му, в която е освободен от заплащане на държавна такса от заплащане на дължимата държавна такса, поради липса на правен интерес, тъй като искането на жалбодателя в тази му част е удовлетворено. Поради това в тази част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено. В останалата част частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. По отношение на безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПП, следва да бъде посочено, че правилно в обжалваното определение е прието, че такава се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита (чл. 23, ал. 1 от ЗПП) или по преценка на съда в случаите, когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 от ЗПП). Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето ѝ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В конкретния казус не е налице нито хипотезата на задължителна адвокатска защита, нито предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда на основание чл. 23, ал. 2 от ЗПП. Характерът на образуваното пред АССГ производство не налага задължителна адвокатската защита и интересите на правосъдието не налагат участието на процесуален представител с юридическо образование. В тази връзка е правилен и обоснован изводът на административния съд, че съобразно предмета на спора, както и изхода на делото в първоинстанционната му фаза не е налице необходимост защитата на жалбоподателя да се осъществява от лице с юридическо образование. Наред с това, не се доказват обстоятелства, даващи основание на съда да приеме, че жалбоподателят не би могъл да осъществи адекватно сам защитата, които с оглед предмета и естеството си да мотивират извод за съразмерност и пропорционалност на предоставянето на безплатна правна помощ спрямо ползата, която тя би донесла на лицето. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал.6 и чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение