Определение № 12173 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10208/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от Д. А. Л. от гр.София,ул.,[адрес], срещу Разпореждане № 10642 от 09.10.2024г на председател на Шесто отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 9399/2024г по описа на ВАС. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното разпореждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното разпореждане по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата вх.№ 12571/16.08.2024г на Д. А. Л. срещу Национален осигурителен институт и да прекрати производството по адм. дело № 9399/2024г по описа на ВАС председателят на Шесто отделение на Върховния административен съд е приел,че в случая жалбата на Л. не отговоря на изискванията за съдържание и приложения,съгласно чл.150 ал.1 т.3,т.5,т.6,т.7 АПК вр. чл.151 т.3 АПК. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. С разпореждане от 21.08.2024 г., на и.ф. председател на шесто отделение, е оставена без движение постъпилата по електронната поща жалба с вх. № 12571 от 16.08.2024 г. по описа на ВАС от Д. А. Л., с указания, да уточни дали поддържа жалба до ВАС и да посочи оспорвания административен акт, в какво се изразява незаконосъобразността му и в какво се състои искането до съда, и да представи доказателства, че е внесена държавна такса в размер на 10 (десет) лева по сметка на Върховния административен съд. В разпореждането е включено изрично указание, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в посочения срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Съгласно документ за връчване по електронен път, разпореждането е получено от жалбоподателката по ССЕВ на 27.08.2024 г. В отговор от 28.08.2024 г., Д. А. Л. заявява, че няма да ползва услуги на адвокати и трети лица. По отношение на изискването, установено в чл. 151, т. 3 АПК, поддържа становище, че не дължи държавна такса за разглеждането на документите, които е представила за образуване на дело. В посочения нормативноустановен седем дневен срок, изтекъл на 03.09.2024 г. (присъствен ден), указанията на съда не са изпълнени. Видно от писмо изх. № 1012-21-980#1/05.09.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София град, се установява, че по заявление на Д. А. Л. е образувано административно производство по отпускане на парично обезщетение за безработица, за което е издадено Разпореждане № 214-00-10728-1/17.07.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София-град. Срещу посоченото разпореждане Д. Л. е подала жалба в Административен съд София-град, по която съдът се е произнесъл с Определение № 13727/02.08.2024 по адм. дело № 7488/2024 г., като е оставил без разглеждане жалбата, а преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ – София-град за произнасяне по реда на чл. 117, ал. 3 КСО. В контекста на изложеното, се налага извода, че правото на защита на оспорващата срещу приложеното Разпореждане № 214-00-10728-1/17.07.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София-град е упражнено. Видно от данните по дело № 9399/2024г, на жалбоподателката многократно са давани указания да уточни предмета на търсената съдебна защита, но в изложеното в многобройните електронни документи, които същата изпраща (три молби – уточнения на 26.08.2024 г., три молби – уточнения на 28.08.2024 г., две молби – уточнения на 30.08.2024 г., молби - уточнения от 02.09.2024 г., 05.09.2024 г, 08.09.2024 г., три молби - уточнения на 12.09.2024 г., две молби – уточнения от 16.09.2024 г., една молба – уточнение от 18.09.2024 г., две молби – уточнения от 21.09.2024 г., една от 22.09.2024 г., два молби – уточнения от 23.09.2024 г., по една от 24.09.2024 г. и 25.09.2024 г., две молби – уточнения от 30.09.2024 г., девет молби – уточнения на 01.10.2024 г., две молби – уточнения от 03.10.2024 г., и по една от 04.10.2024г. и 05.10.2024 г.) липсва упоменаване на годен за административно производство предмет (индивидуален административен акт, общ административен акт, нормативен административен акт, мълчалив отказ, мълчаливо съгласие, неоснователни действия или бездействия на администрацията по смисъла на АПК и др.).В последствие и след образуване на настоящето дело по същото продължават да постъпват документи чрез ССЕВ с подател частната жалбоподателка,но в тях отново липсва конкретика досежно изискванията на жалбата по реда на чл.150 и чл.151 от АПК,които са констатирани в разпореждането от 16.08.2024г на Председателя на Шесто отделение на ВАС. Неизпълнението на дадените от съда задължителни указания за привеждане на жалбата в съответствие с дължимото, законът санкционира с неблагоприятни за адресата им процесуални последици, отричайки допустимостта на търсената съдебна защита. Отсъствието на редовно сезиране на съда по хипотеза изключва учредяването на процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. Предвид неотстраняване на пропуските в жалбата е налице ненадлежно упражнено право на оспорване пред съда. Налице е хипотезата на чл. 158, ал. 3, изр. първо от АПК, предвиждаща, че ако нередовностите не бъдат отстранени в 7-дневен срок, председателят на отделението с разпореждане оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. До същите изводи е достигнал и председателят на Шесто отделение на Върховния административен съд,поради което и правилно е постановил оспореното разпореждане ,с което е оставил без разглеждане жалбата на Л. и е прекратил производството по делото. С оглед изложените съображения обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,